31

Олимпик(МАРСИЛИЯ)
ЦСКА(СОФИЯ)
Дата: 21 март 1990 г. 21:00 ч.
Турнир: Купа на европейските шампиони 1989/90 (Четвъртфинал — реванш)
Стадион: Стад Велодром, Марсилия
Посещаемост: 34 651 зрители
Треньор на ЦСКА: Димитър Пенев
Съдия: Лайош Немет, Габор Пласек, Антал Хутак /Унгария/
Титуляри :
  • 1
    Гаетан Юар GK
     
  • 2
    Мануел Аморо
     
  • 3
    Ерик Ди Меко
    76′
  • 4
    Ерик Мюра
     
  • 5
    Мозер
     
  • 6
    Бруно Жермен
     
  • 7
    Франк Созе
     
  • 8
    Жан Тигана
    73′
  • 9
    Жан-Пиер Папен
     
  • 10
    Енцо Франческоли
     
  • 11
    Крис Уодъл
     
Резерви :
  • 12
    Филип Тис
    76′
  • 13
    Ален Рош
     
  • 14
    Дидие Дешан
    73′
  • 15
    Абдулайе Диало
     
  • 16
    Жан Кастанеда
     
  • 25мин

    Гол

    11. Крис Уодъл (Марсилия)

  • 28мин

    Гол

    9. Жан-Пиер Папен (Марсилия)

  • 72мин

    Гол

    7. Франк Созе (Марсилия)

  • 83мин

    Гол

    4. Мариус Уруков (ЦСКА)

Соната в „Марсей мажор“!

МАРСИЛИЯ. От нашия специален пратеник Михаил САВОВ

Още нестъпили на марсилска земя и пер­соналът на летището със слънчевите си средиземноморски усмивки ни „пророкува“ с гордо вдигнати три пръста головия ак­тив на своите любимци за този втори четвъртфинал. Победата на „Марсилия“ витаеше във въздуха далеч преди самото начало на срещата и за нас не бе трудно да проникнем в съкровените мечти за евро­пейска купа, обхванали целия град. Всички марсилски вестници отразяваха неподпра­веното желание на френската обществе­ност и възлагаха реални надежди на момче­тата на „Тапидалго", както ги наричат тук. Самочувствието на този футболен съюз между бизнесмена Бернар Тапи и мениджъ­ра Мишел Идалго се бе предало на празнич­ната атмосфера на стадион „Велодром“. На мач като на концерт - огромно видео табло, по­казващо голови моменти от предишни ма­чове на „Марсилия", духов оркестър и пищ­ни синьо-бели агитки искаха най-малко по­луфинал за своите любимци.

Продължението на тази предстартова фиеста се изрази в изключителната игра, която показа „Марсилия“. Ако Клод Моне беше жив да види Крис Уодъл, то импреси­онизмът би се обогатил с още едно гран­диозно платно, наречено „Феерия на трева­та“. Би трябвало да избягвам описанията, но вторият гол, когато Жи-Пе-Пе (както скандираха трибуните за Папен) намери Уодъл и после англичанинът изведе гол­майстора в голова позиция, бе ярка проява на бързината на интелекта на „Марсилия“. В тази силна за домакините вечер мощта бе подплатена и от разумни тактически уловки. Мюра и Стоичков отново бяха „си­амски близнаци", а Созе като първи стопер остана свободен и сновеше навсякъде (не бе затруднен от Георгиев). Контраатаки­те към армейската врата се редуваха на талази и в основата на тези опасни слизания към Вълов бяха „моторите“ Тигана и Жермен, които подхранваха с отлични топ­ки Уодъл, Папен и Франческоли.

Репортерът от „Франс футбол“ Патрик Лафайет характеризира представянето на нашите момчета като „не много лошо в сравнение с първия мач, но все пак за следващия турнир за КЕШ е добре да се помис­ли за средна линия, която да изнася и обра­ботва по-бързо топката“. А учудването на Ави Асули, коментатор на Радио Франс Марсей, бе голямо: „Вашият отбор игра без нерв, като че ли той водеше в резултата, и не показа нищо съзидателно. Все пак реномираният в. „Екип“ изтъкна „мощта на Иванов, спринта на Донев и внезапните включвания в атака на Витанов“. Треньо­рът Жерар Жили ми довери в „галски стил", че „наблюдателите и, ръководителите на „Барселона"могат да вземат освен Стоич­ков и Мюра в редиците на каталонския клуб", а Папен бе лаконичен: „Успеха в два­та мача дължим на стриктното спазване на треньорските указания. Това бе победа на колектива, а аз и Уодъл имахме шанс да се изявим в добра светлина."

...След всяка турнирна загуба на ЦСКА - почти винаги последен мохикан в европейските клубни маратони, сме склонни да тър­сим философския камък за бедите на бъл­гарския футбол... В общия национален проб­лем влизат познатите ни до втръсване ар­гументи за единствения спор между „чер­вени“ и „сини", който напоследък се превър­на в монолог. Зад тях остава цял един миманс от четиринайсет тима, които произ­веждат футболисти за двата ни местни гиганта на „твърда трансферна сума“ от 60 000 лева (ни повече, ни по-малко). Зад ЦСКА остава и едно републиканско първен­ство, в което равните мачове на cтадион „Народна армия“ са лукс, а загубите на софий­ски терен от „Ботев“ (Пд) са като свръх- бедствие. Армейците имат в годината два мача срещу „сините", в които не се знае крайният резултат. Ако случайно „Етър", „Ботев“ (Пд), „Локомотив“ (Пд) и “Берое“ са във форма, се завързва „някаква“ интри­га, ала по правило само когато ЦСКА гос­тува на тези тимове. Не искам да се сещам за „Ливърпул“ - през колко дерби срещи трябва да мине, за да стане шампион, нито пък за „Байерн“ (Мюнхен), а за Италия (нали сме на френска вълна) и Платини твърдеше, че всеки двубой на „калчото“ е финал. На 14 април “Марсилия“ ще приеме повече зрители на мача си с „Бордо", отколкото с нас. Когато не си свикнал да иг­раеш в собствения си шампионат поне 10 „завързани“ мача, естествено е, че ще ти бъде много трудно да се концентрираш за турнирните битки и волята за

победа ще бъде сведена до минимум... до Драгоман най-много. Ами прословутата „незаменимост“ на нашите футболисти. Докато Лю­бослав Пенев бе на върха на атаката, Кос­тадинов се чувстваше по-сигурен, а Сто­ичков беше суперконструктор. Но ако си припомним и миналогодишните срещи с „Барселона", когато Пенев поради контузия не взе участие, ще видим защо и сега в Со­фия, и в Марсилия бяхме твърде постни не само откъм голове, но и откъм създадени голови положения. Пенев е във „Валенсия“ и Стоичков трябва освен да създава и да вкарва. А се знае и видя, че персоналните опеки (примерите са Мюра и Киряков) не са по вкуса на нашия лидер, за когото тряб­ват големи пространства от дълбочина, откъдето или слага топката „на носа“ на нападателя, или сам тръгва да бележи гол. Ако Стоичков е в атака (пак тази нашенс­ка незаменимост), в средната линия се гу­би водещата фигура, където Янчев, Киров, Георгиев и Бакалов все още (поне в между­народни срещи) са като лодка без кърмчия. Д. Младенов, Е. Димитров, Бачев и Уруков също страдат от липса на противникови нападатели, които да им създават работа в нашето първенство. Трифон Иванов има стабилност и на международното поле, но не е зле и в нашия шампионат да има „нахалници“ като Папен.

А апетитите на французите за финала минават единодушно през реализираното от жребия предпочитание - „Бенфика“. Бернар Тапи е радостен: „Искам да преме­ря сили на финала с Берлускони, който има аванс от една европейска купа, но искрено се надявам, че във Виена ще изравним успе­хите си..."

За нас пък европейският турнирен аромат привърши още в ранна пролет. Поуките от футболния концерт на тема „Соната в Марсей мажор“ не трябва да ги разнищва­ме дълго, бавно и мъчително. Най- после да усвоим простата истина, че хората ходят на галамачове, за да изпитат удоволствие от съвършени изпълнения. Останалото не е спектакъл, а лъжовно изкачване на домаш­ни илюзорни коти...

Галерия

Видео