След онова несправедливо 4:1 в Мюнхен, армейските футболисти горяха от желание за реванш. Постигнаха го частично, т. е. победиха у дома си прочутия Байерн, но отпаднаха от по-нататъшната борба поради по-лоша голова разлика. Играта им, и в Мюнхен, и в София ни дава право обаче да направим оценката, че напуснаха европейския турнир на шампионите с чест, че оставиха следи и добро име в него, а специално Байерн и особено Аякс ще ги помнят дълго и то не за добро...

ЦСКА започна мача с именития си противник с напълно мобилизирани сили, с тотален натиск. Все нещо обаче не достигаше в заключителната фаза на многобройните атаки и часовникът отброи 15...20...25 минути, а печелехме само корнери, който отличният Бекенбауер отбиваше като гръмоотвод. И все пак ЦСКА вече беше наложил своята воля (а нима това е малко!), диктуваше действията на терена и - както се казва - голът зрееше.

Зрееше, зрееше, но... като гръм от ясно небе голът падна в нашата врата! Това стана в 30-ата мин., когато съдията от Ейре (а кой знае защо спикерът, а и светлинното табло съобщаваха, че е от Сев. Ирландия!) допусна Рот от явна засада да се озове сам срещу вратата на Симеонов, което бе потвърдено след мача и от дежурния секретар на УЕФА Дедес от Гърция. Нашият вратар излезе срещу Рот, принуди го да бие извън очертанията на вратата, но съдията, тръгнал вече по наклонената плоскост, стигна и до дузпа. А Симеонов след мача ни се кълнеше в съблекалнята, че не е хващал противинка, че Рот просто се е спънал в тялото му след удара и е паднал на земята...

Като си припомнихме в онзи момент как се развиха събитията и в Мюнхен, с горчивина констатирахме, че тези съдийски произволи вече наистина станаха скандално много - в този турнир срещу ЦСКА бяха присъдени дузпи в Инсбрук, в мача с Аякс, сега в двете срещи с Байерн! Не е ли прекалено? Разбира се, дузпи винаги могат да се свирят, но при тези случаи като непосредствен наблюдател на всички събития смея да твърдя, че в поне 50% от случаите се касаеше до несъществуваши или пресилени наказания. А те не можеха да нямат своите както материални, така и психологически последствия.

Прави чест на ЦСКА, че въпреки всичко продължи да търси настойчиво своето в този мач и това не беше акт на отчаяние, а по-скоро на силен дух. И успя да обърне резултата до 2:1 в своя полза, като той бе зафиксиран още в 48та мин., а след това бяха пропуснати и други добри възможности (напр. удара над гредата на Михайлов, в гредата на Никодимов, спасените трудни топки от Майер и др.)

Но имаше и нещо друго. Байерн тръгна да блани с твърде брутални средства аванса си от Мюнхен и, ако успя да спечели нещо по отношение на резултата, то загуби струва ни се твърде много от своя престиж в очите на зрителите. Защото тия 70 000 души на стадиона бяха дошли не толкова и само с надеждата да вилят един пълен реванш на ЦСКА (в края на краищата 3 гола трудно се „избиват“!), а и да се насладят на играта на един отбор, от който 7 души само след три месеца ще воюват за световната титла. А вместо това какво видяха? Видяха например „златната обувка“ на небезизвестния Мюлер да „паркира“ на средната „пешеходна“ пътека, без да насочи кажи-речи нито веднъж бутони те си към вратата на Симеонов. Разочароваха и други.
и ако на терена не блестеше превъзходния и бихме казали всемогъщ Бекенбауер, ако не бяха добпите прояви още на Майер, Рот и отчасти на Хьонес, на Байерн наистина можеше да се случи нещо твърде лошо.

Зрителите отново подкрепяха от сърце армейските футболисти, отдаваха по достойнство заслуженото на всеки и за хубаво, и за лошо (жълти картони бяха показани на Денев, Торстенсон, Никодимов). Но отново се намериха необуздани люде, които възпламеняваха бомбички, без да се замислят, че всъщност с това бомбардират и доброто име на нашата публика!

източник вестник „Народен спорт“

Галерия