21

Спартак(СОФИЯ)
ЦСКА „Ч. знаме“(СОФИЯ)
Дата: 28 април 1968 г. 17:00 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1967/68 (20-и кръг)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 20 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Стоян Орманджиев
Съдия: Ал. Гайдаров
Титуляри :
  • 1
    Рангел Костадинов GK
     
  • 2
    Милко Гайдарски
     
  • 3
    Добромир Жечев
     
  • 4
    Христо Миленков
     
  • 5
    Стоян Китов
    65′
  • 6
    Иван Димитров
     
  • 7
    Симеон Николов
     
  • 8
    Иван Стоянов
     
  • 9
    Михаил Гьонин
     
  • 10
    Георги Цветков
     
  • 11
    Васил Митков
     
Резерви :
  • Йосиф Харалампиев
    65′
  • 7мин

    Гол

    7. Симеон Николов (Спартак Сф)

  • 25мин

    Дузпа - гол

    Димитър Марашлиев (ЦСКА „Ч. знаме“)

  • 66мин

    Дузпа - гол

    11. Васил Митков (Спартак Сф)

ПАК ПРОМЕНИ НА ВЪРХА

2:1 „СПАРТАК“ – МАЙСТОР НА КОНТРААТАКАТА

Спартаковци привлякоха вниманието с по-ясна тактическа идея. В началните десет минути те майсторски използуваха свободните пространства в армейската защита и с пасове в дълбочина осъществиха няколко опасни спринтови атаки. В 7 мин. Гьонин проби отдясно и нанесе тежък нисък удар. Бончев изпусна топката и дотичалият Николов я изпрати в мрежата – 1:0 за „Спартак“. ЦСКА „Ч. знаме“ бързо отвърна с точна триъгълна комбинация, след която П. Николов изскочи срещу вратаря на „Спартак“, но би в тялото му. Натискът на армейците продължи и Ив. Димитров със сетни сили трябваше да засича тръгнали напред нападатели. Борбата все повече се изостряше. Ставаше очевидно, че зрителите наблюдават интересен двубой. Доведени до матова позиция, защитниците на „Спартак“ вече виждаха как топката влиза в тяхната мрежа. Един от тях в последния момент се хвърли и я отби с ръка на голлинията – дузпа. Чрез нея Марашлиев подобри положението си в листата на голмайсторите.

Колкото силен и застрашителен бе „Спартак“ в началния стадий, толкова блед и безпомощен бе след изравняването. ЦСКА „Ч. знаме“ командуваше положението, а съперникът му сякаш си беше глътнал езика от смущение. Костадинов бе принуден да скача рисковано по ъглите... Но отново дойде ред на Гьонин да демонстрира превъзходство в спринта. Той разби като танк преградите и стреля в страничния стълб на армейската врата.

Драматичните перипетии продължиха и след почивката. С добро самочувствие, нападателите на ЦСКА „Ч. знаме“ разиграха бързи комбинации, пред наказателното поле на „Спартак“ бяха създадени големи бъркотии. Видяхме Гайдарски дезориентиран да блуждае чак наляво, Китов да изнемогва. Треньорът В. Спасов навреме извърши смяната и отборът му се посъвзе. Спринтовите атаки на Гьонин зачестиха и това потвърди тактическата съобразителност у спартаковци. В 66 мин. този състезател бе подкосен отзад в момент, когато щеше да стреля от около 10 метра и съдията правилно отсъди дузпа. С най-здрави нерви се оказа Митков и попадението бе точно – 2:1 за „Спартак“.

Напразни останаха опитите на Пенев и Гаганелов да подтикнат армейското нападение към ново настъпление. Защитата на противника вземаше връх, а последваха и няколко опасни слизания на Гьонин, Митков и С. Николов към вратата на Бончев. Гаганелов стигна дотам да лови през кръста отскубващия му се Николов. Силни преживявания имаше за зрителите, когато Гьонин като стрела се понасяше от централната линия и никой не можеше да го догони. Само лошото му контролиране на топката, а и смелата намеса на вратаря Бончев, бяха причината разликата в головете да не набъбне.

В този мач ЦСКА „Ч. знаме“ не можа да запълни празнотите, оставени от отсътвуващите поради контузии Ив. Василев и Б. Станков. Защитата му разкри слабости в прегрупирането и бързината, нападението не бе резултатно. „Спартак“ (Сф) още се мята между двата полюса, още редува пълното надмощие с безсилието, но майсторски използува контраатаката, напада опростено и целенасочено. В основата на успеха са именно тези качества.

Д. ПОПДИМИТРОВ

ВИТРИНА НА МАЧА

«Спартак» (Сф)                                                         ЦСКА „Ч.знаме“

15 (9)                               удари към вратите                      21 (10)

7 (4)                                 от наказ. поле                                       13 (7)

8 (5)                                 извън наказ. поле                7 (3)

6 (4)                                 във вратата                                   5 (4)

4 (1)                                 вън от вратата                              10 (5)

4 (1)                                 пресечени                                      5 (1)

1 (1)                                улучени греди                               0

5 (2)                                 корнери                                        10 (5)

6 (5)                                 засади                                           4 (4)

12 (5)                               нарушения                                   13 (4)

АНАЛИЗИРАМЕ МАЧА „СПАРТАК“ (СФ) – ЦСКА „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“

Има ли крила?

Стара, много стара истина във футбола е, че отбор без силни крила (флангове) няма трайни успехи. Така бе преди и през време на системата с трима защитници (Дубълве ем), това е в сила особено сега, в ерата на бразилската система, когато разположението на играчите в крайната защита налага под формата на „метач“ или втори централен защитник винаги един играч в повече.

Нагледен урок в потвърждение на горното бе неделната среща за първенство между столичните ЦСКА „Ч. знаме“ и „Спартак“, и особено играта на ЦСКА. Защото „Спартак“, въпреки че играта на състезателите му с номер 7 и 11 – Николов и Митков, бе в тон с тая на крилата на ЦСКА – Атанасов и Марашлиев, имаше един състезател с номер 9 – Мих. Гьонин и друг с номер 8 – младия Стоянов, които използваха умело зоните на крилата за флангови атаки. Гьонин направи остри набези, които само по чудо не доведоха победата на отбора му с още един-два гола разлика.

И двата отбора търсеха победата. Това се знаеше, без да е необходимо да се питат двамата треньори. Мястото и положението им в таблицата и стремежът им – на ЦСКА да се затвърди в челото, а на „Спартак“ да се приближи още по-плътно до челната тройка, ясно подсказваха това. Само че ЦСКА разположи силите си в рамките на 1-4-2-4, разчитайки изключително на индивидуални прояви, на игра в коридори и чрез двойни подавания, и то само през центъра на игрището, а „Спартак“ – чрез 1-4-3-3, на бързи контраатаки. В отбрана и двата отбора, без да имат ярко изразен „метач“ се стремеха да бъдат с човек повече, чрез взаимодействието на двойката централни защитници (Пенев и Гаганелов за ЦСКА и Жечев и Димитров за „Спартак“). Веднага може да се каже, че по-правилна, по-бойка и резултатна игра дадоха центр. защитници на „Спартак“, докато Пенев и Гаганелов, и двамата с понижени възможности след срещата в Неапол, с играта си на една линия с крайните защитници Станков и Радлев, станаха причина за не една опасност пред своята врата.

В средата на терена ЦСКА имаше състезатели – Симов, на моменти Пенев, Никодимов и Якимов, които владееха по-често топката, разиграваха я добре, създаваха впечатление за техничност от висока класа и допринасяха за териториалното надмощие на отбора си през по-голямата част от срещата. Но само това! Обратно, състезателите на „Спартак“ от тая част на терена, на пръв поглед бяха с по-скромни възможности, но с един младеж между тях – младия Стоянов (8), който от първата до последната минута на срещата бе винаги там, където имаше нужда от него. Еднакво добър в борбата, в отнемането и пласирането на топката, той създаде няколко критични моменти пред вратата на ЦСКА след умело врязване и прехвърляне от левия фланг.

В нападение ЦСКА и тоя път не излползва възможностите на иначе бързите си крила Атанасов и Марашлиев. Опитите му за пробив, след умело разиграване в средата на терена, ставаха изключително през центъра. Прибягваше се към самостоятелен пробив или двойно подаване. В основата на последното бе винаги Якимов, но той не бе разбран и подпомогнат от съиграчите си от предния ешалон Николов, Марашлиев, Атанасов. Отправяните към тях топки бяха проигравани поради забавяне или неточно подаване и ставаха плячка на добре взаимодействащите си от дълбочина противникови центр. защитници Димитров и Жечев. И това, от началото до края на срещата, настойчиво, въпреки явния неуспех... А и когато при проведени флангови действия или при изпълнение статични положения от зоните на крилата топката се извисяваше пред вратата на „Спартак“, нямаше кой да поведе борба за нея. Само веднъж силният играч на ЦСКА с глава Никодимов направи опит за това и добре насоченият му удар премина на сантиметри над напречната греда. Играта на крилата Атанасов и Марашлиев дава погрешна илюзия за ширина и простор. Това е до момента на получаване на топката от тяхна страна, а след това следва влизане в центъра, сбиване на играта, опити за слаломиране или за двойно подаване, но при вече сгъстена обстановка.

Нападението на „Спартак“ подпомогнато от семплата и резултатна игра на състезателите от средата на терена, изнасяше по-бързо топката, търсеше бързия пробив, използуваше умело празните пространства. Най-голям дял за това имаха играещият силно в тая среща Гьонин, и в началните минути дясното крило Николов, Цветков (10) бе муден и губеше двубоите. Митков (11) бе бавен, инертен. Едва на края, след като в 65 мин. реализира от 11 м удар победния гол за отбора си, той напомни за себе си с типичните врязвания по фланга, едно от които едва не донесе нов гол във вратата на ЦСКА. Николов (7) в началните минути надигра своя пазач Радлев, но впоследствие избледня, показа неточност.

От играчите – последни защитници на вратите, тоя на „Спартак“ Костадинов показа по-добри, по-сигурни, по-разчетени действия. Бончев подпомогна противниците си при отбелязването на първия гол, с което ни напомни за грешката му с Италия в София. Загубата на ЦСКА е напълно реална. Тя можеше да бъде и по-голяма, ако реализаторските способности на Гьонин и Николов бяха по-големи. Не е оправдание и отсъствието на контузените Василев и Б. Станков. Първият бе заменен сполучливо от младия Кирил Станков, а и другият младеж – Симов (5) показа разбиране на играта. Необходимо е преустройство в играта на отбора, трябва да се излезе вън от шаблона. Сили и възможности има, налице са и подходящи състезатели за това. Нужно е само едно – приемане на тая истина.

А. КОВАЧЕВ

Съюзен треньор

Предоставил В. Янкулов