Ако тоз мач беше завършил така динамично за столичани, както зашеметяващо започна, победата им ситурно щеше да има друго измерение. Само за първите 15 минути головете във вратата на гостите можеха да бъдат поне 5-6. Попаденията на Донев и Пенев бяха минималните последици от разразялата се буря в „червено“. Устремните слизания по фланговете, последвани от нахлувания в наказателното поле на Донев (много активен), Младенов (старателен в нападенне и защита) и Пенев, вещаеха тъжен край за варненци. Но стремителното начало изглежда им се видя достатъчно и то отстъпи място на досадни грешки и пропуски.

Второто полувреме, освен с неумелите усилия на гостите за игрова промяна, се оживяваше от емоциите, които създаваха съобщенията по радиото за мача в Бургас. Но радостта от събитията там едва не отстъпи място на разочарованнето, което щеше да на стъпи ако тук голът на Стоянов бе последван от още един. Все пак беззъбата (и спортсменска) игра на Спартак (Вн) не заслужаваше нещо повече от почетна загуба на един стадион, където и по-силни съперници са губили с по-голяма разлика, но от по-вдъхновеми домакини.

източник вестник „Народен спорт“