Всичко трябва да е лично

Обичам да пиша за футбол. Мразя да пиша за политика... Обичам да говоря за начина, по който е изкована една победа, по какъв начин сме обърнали един двубой, защо сме изтървали победата, как са играли футболистите, какви смени е направил треньора и ... винаги трябва да пиша за политика. В страната, в която съм роден и живея по избор – всичко зависи от решението на политиците. Каква ще бъде цената на газта, бензина и доматите, кой ще стане богат, кой ще изгори като бушон, кой ще стане шампион по футбол на България...

И ако все още някой не е разбрал защо над 70 дена хората са улиците, има съмнения или сантименти към балкански тип политици - ще ви направя няколко паралела с футбол. За нещастие те са абсолютно съизмерими с останалите сфери на нашия живот и точно това е целта на тази статия – да ви покаже доколко всичко е затънало в една и съща локва и всички сме изпръскани до шия...

В България управлява олигархията, която се е срастнала с политически модел на управление, в което всичко е разпределено и раздадено. За да се случва това институциите от години са атакувани с троянски коне и в наше време имаме главен прокурор, който се интересува само как да затвърди властта и богатството на олигархията. Веднага ви идва на ум и БФС, нали? Същата схема и същите похвати се използват и за медиите. Изкупени са почти всички трибуни и те показват новини с ясен похват и критерий. В държавните и частни закуперни медии се канят едни и същи „експерти“, които стрелят неудобните, не виждат удобно истината и не им се задават „лоши“ въпроси. Във футбола е по същия начин, вчера след образцовото клане на Кабаков срещу ЦСКА срещу отбора на олигархията, няколко закупени сайта дори не споменаха минутите, в които международника подмина дузпи и картони. Разбира се, мнението на другомислещите не се коментира, не се забелязва – справка над 70 дни протести или цял стадион викащ срещу победа с два гола от две засади, или равенство след няколко недадени дузпи. Резултат 111 място по свобода на словото и все по-затъваща най-бедна държава в Европа.

Втори паралел е появата на платени сподвижници, чиято единствена цел е да оберат протестния вот на хората и съответно да бъдат използвани по различни начини: Подкрепа за проекти, които иначе нямат минаване – пример Марешки и новата конституция (сравнете с умелата работа на Венци Стефанов във Футболния съюз); обединение при нужда или атака на политически противници – пример Обединените патриоти в последното управление (сравнете с поведението на Крушарски). И разбира се тези хора получават облаги с пълни шепи за тази своя помощ, къде явно, къде по-скрито. Дали под форма на концесия, право да продаваш паспорти в Македония и т.н. А във футбола с някой друг трансфер или някоя изтървана купа или суперкупа. На фона на тази явна манипулация се използват и по-малки зависими пратньори, за които облагите са малко и от време на време, но затова пък жизнено необходими – до тази роля са докарани СДС и др., а във футбола – Берое, Черно море и т.н., които имат за цел да скачат яростно на инакомислещите...

Продължаваме с неизбежното – нашите кадри. Независимо дали изглеждат като хора с хендикап или пък са обиждани на прости кърджалийски ..... , независимо дали излизат пияни след мач на националния отбор или се клатушкат при представянето на измислен проект на държавата, най-важното е, че те знаят чия ръка да целуват и са лесно заменими. Да могат да бъдат подменяни като бушони – Цветанов, Горанов, Борислав Михайлов... А при удобна ситуация могат и да бъдат върнати, тогава, когато раята забрави. А другото, другото е море от корупция... Някой реже гора и след това ще разследва, някой си прибира моренце, апартаментче или палат в Барселона, друг си купува държавен стадион и му се водят национални гарнитури за капак и т.н. В същото време на онези, другите им се взима всичко или колкото можем повече. Използват се всички налични структури на властта – вземете за пример показната акция срещу Хиполенд, фирма, която вече беше атакувана в историята, защото беше спонсор на волейболния тим на ЦСКА. Пращат се послушни съдии и след това те стават международни. По същата схема за едно и също провинение на любим отбор се взима 200 лева, а на другия „непослушния“ тим - 3000 или 8000 лева. Най-лесният начин е да си създадеш наши хора, в България алчни хора дал Господ и хоп, измисляме си схема, вземаме едни европари, спестяваме едни 58 милиона държавни пари, някоя друга благинка, а за отплата вземи да управляваш един от нашите отбори и ще си разпределяме. Подаряват се стадиони, плащат им се ремонтите или данъците, вдигат се едни трибуни в Разград, в София, скоро и в Пловдив. На другите, е на другите им се забранява дори да инвестират в стадион, за който се плащат луди пари за наем, въпреки един нотариален акт, стадион, който се руши всеки ден все повече, ама наемът и оценката му се вдигат и когато някой нададе вой се изпращат зелените...

А целта на цялата схема е едни пари на готово – дали европари за разпределяне – от Европа или УЕФА, дали проценти от големи и важни строежи на газопроводи, стадиони и зали, дали от присвоени телевизии и сайтове, от избомбени банки или пък от договори за излъчване на мачове по телевизия в схема, в която няма едно и също лице.

Лицата на всички тези хора са общоизвестни и еднакви, Борисов (не БАТЕ), Пеевски, Домусчиев и т.н. Целта им е една власт и корупция, лесни пари и маши за управление. Не мислете, че тези хора са безстрашни. Напротив, те са изтъкани от страхове, но един е най-големият. Започна преди години, когато една публика отказа да загине и не допусна отборът им да загине, не се смири и не се отказа да псува управници и структури. Само с огромна червена любов този клуб все още мъти водите на управниците до степен, в която всичко да стане видимо в дербито със зеления служебен шампион. И да трябва да пращат Кабаков. И парадокс вместо да залинее, да няма млади фенове, заради липса на успехи, запалянковците на ЦСКА се умножават, идват едни младоци, които искат да има нормален футбол. И нормална държава. Прилича ли ви това на нещо, което се случва по улиците ни от 70 дни. И те мислят! Не искат и не могат да бъдат управлявани със схеми, защото вече са имунизирани. И не ги е страх.

От години армейските фенове наричат един тим – туморът на българския футбол, всъщност не сме прави, той е обикновена метастаза на тумора на политеческата власт в България. Как се бори ЦСКА толкова време, защо феновете не се отказват – ами защото обичта е свела тази борба до лична такава. Имам въпрос към всички вас, българи? А вие можете ли така, обичате ли България до толкова, че да превърнете борбата срещу корупцията в лична такава?

автор Милен Василев, 21 септември 2020 г.