Никола Л. Иванов

Кариера

След като цял живот е носил името Никола Любенов Иванов, при смяната на личните документи е записан Никола Любенов Николов.

Юноша на родния отбор Любеново от 1958, още през 1959 записва мачове и за мъжкия състав на тима. Играе като централен нападател. Същата 1959 през юли е привлечен в юношеския състав на Партизанин Първомай, с който стига до финала на републиканското първенство срещу Спартак София, където мами целия отбор и вкарва гол с носа си, за което е изгонен от мача и голът отменен, а тима му губи финала. През същата тази година Стефан Божков пробва да го привлече в школата на ЦСКА, но семейството му не се решава на тази стъпка. През 1962 дебютира за първия състав на Партизанин Първомай като в дебютния си мач срещу Рудозем Смолян влиза 15 минути преди края и вкарва единствения гол за победата с 1:0. Този сезон завършва като голмайстор на тима. През лятото на 1963 минава успешни проби и е взет в състава на Спартак Пловдив, като дори играе приятелски мач с Бенковски Пазарджик като вкарва три гола за победата с 4:1. Дни след това обаче е отмъкнат от Ботев Пловдив, за да замести Георги Аспарухов. Дебютира за тима срещу Черно море Варна за купата на Съветската армия и вкарва първи гол за победата с 2:0. В рамките на един месец играе два пъти за Ботев Пловдив срещу ЦСКА като във втория мач игран на 27 септември 1964 вкарва гол за победата с 2:0 над армейците, това е причина само няколко дена по-късно да се окаже в ЦСКА. Играе за ЦСКА през сезон 1964/65 и печели купа на Съветската армия с ЦСКА през 1964/65, но през по-голямата част от престоя си е в дублиращия състав и военния отбор на армейците. Дебютира за армейците на 7 ноември 1964 в нулевото равенство с Дунав Русе. През февруари 1966 е изпратен в Родопа Смолян под наем, за да помогне на тима да остане в Б група, като е капитан и голмайстор на тима. През лятото на 1966 е част от младежкия отбор на ЦСКА, който играе на приятелския турнир в Риека, Хърватия (тогава Югославия) като стига до финала, загубен от Партизан Белград Сърбия и е избран за играч на турнира. През октомври 1966 се завръща в Ботев Пловдив и става шампион на България за сезон 1966/67. През лятото на 1967 преминава в Сливен, но претърпява тежка контузия и през лятото на 1968 акостира в Берое Стара Загора. През 1969 след скандален мач с отбора на Левски София, заради масови протести на заралии, заради гротескни отсъждания на съдията в полза на Левски София, тимът от Стара Загора е изхвърлен от елита и играе в Б група, но печели Балканската купа през 1969. През лятото на 1971 се завръща в Сливен, но поради политически причини е изхвърлен от тима и повече не играе професионален футбол. Играе за тимовете на Загорец Нова Загора през 1972 и Речица през 1973.

През лятото на 1977 започва да помага в треньорския щаб на Сливен, през 1978 завършва треньорска школа и от юли 1978 до края на юни 1990 е тима на Сливен като помощник треньор и след това старши треньор като е треньор на имена като Николай Арабов, Йордан Лечков, Стоян Колев, Велиян Парушев, Иван Стоянов, Тодор Стоянов, Костадин Стоянов, Йордан Филипов, Пламен Крумов, Васил Тинчев, Методи Томанов, Светлин Мирчев и много други. С тима на Сливен печели купата на България през 1989/90 и участва в евротурнирите срещу Ювентус Италия, след което напуска тима. През цялото това време е начело и на Армеец Сливен военния отбор на града, като печели три национални военни титли, четири сребърни медала, три бронза. От юли до 31 декември 1990 води Карнобат. От юли 1990 до юли 1996 паралелно води и армейския отбор на Сливен – Армеец Сливен, като през 1995 води и националния военен отбор на Световното първенство за военни през 1995, където заема 9-то място. От юли до 31 декември 1995 е начело на Берое Стара Загора. От юли до 31 декември 1997 се завръща начело на Сливен. От януари до юли 1998 е начело на Олимпик Сливен. От юли до края на декември 2012 се завръща начело на Сливен за кратко. След това поема Ботев Гълъбово от юли 2015. В началото на януари 2017 решава да остане да помага в тима, но вече само като помощник треньор в тима и остава до юли 2017.