10

Интер

(Милано)

ЦСКА „Ч. знаме“

(София)
Дата: 3 май 1967 г. 22:00 ч.
Турнир: Купа на европейските шампиони 1966/67 (Полуфинал — трети мач)
Стадион: Комунале, Болоня
Посещаемост: 29 251 зрители
Треньор на ЦСКА: Стоян Орманджиев
Съдия: Готфрид Динст
Титуляри :
  • 1
    Джулиано Сарти
     
  • 2
    Тарчизио Бурнич
     
  • 3
    Джачинто Факети
     
  • 4
    Джанфранко Бедин
     
  • 5
    Аристиде Гуарнери
     
  • 6
    Армандо Пики
     
  • 7
    Анджело Доменгини
     
  • 8
    Сандро Мацола
     
  • 9
    Ренато Капелини
     
  • 10
    Луис Суарес
     
  • 11
    Марио Корсо
     
  • 12мин

    Гол

    9. Ренато Капелини (Интер)

ЦСКА СЕ БОРИ ДОСТОЙНО

БОЛОНЯ, 3 май (След полунощ. От нашия пратеник СПАС ТОДОРОВ).

Няколко дни преди третата полуфинална среща-реванш от европейския турнир на шампионите между прославения Интер и ЦСКА „Червено знаме“ билетите за стадион „Комунале“ в Болоня бяха вече продадени. От тях повече от 20 000 закупиха привържениците на Интер. който цял ден пристигаха на тумби от Милано - шумни, възбудени още в часовете преди мача. Та Интер, който друг път, с лекота се е справял с противниците си навън, сега се нуждаеше от допинга „подкрепа“! Не случайно днешните вестници а Болоня излязоха със заглавия „На общинския стадион днес ще играе Италия“. Това звучеше като призив към, местните „тифози“, който по свои вътрешни причини, не питаят, особено добри чувства към Интер, да забравят че днес играе именно Интер и да се проникнат от мисълта, че днес става лума за престижа на италианския футбол.

По същото време колегите италиански журналисти се надпреварваха да ни питат защо сами сме се наврели в устата на лъва, като сме се съгласили да играем в Болоня. Тази подхвърлена от наша страна ръкавица, това предизвикателство наистина будеше недоумение у някой, но още преди мача се видя, че сред истинската канонада от сирени, ракети, кречетала, тромби. бомбички и пр. се чуваха скандирания за ЦСКА. Те не идваха само от многобройните български туристи, които бяха капка в морето на стадиона. Поощренията към българските футболисти идваха от жители на Болоня. Завърза се една истинска словесна престрелка: „Интер, Интер“ - ЦСКА, ЦСКА! „София“, „Булгари“! Самият. този факт. че наши спортисти станаха причина да се скандира името на скъпата ни Родина в сърцето на Италия ни изпълваше с гордост. Трябва да поздравим футболистите на ЦСКА „Червено знаме“, че те бяха причина за това!

Нашите футболисти бяха победени от реномирания си противник с почетното 1:0 и напускат турнира с вдигнати глави. В третия мач Интер беше по-добрият отбор (специално през първото полувреме) и заслужено спечели. И едва ли „синьо-черните“ се нуждаеха от онази помощ, която съдията Дийнст, ръкоположен, на най-високия трон в своите среди през миналата година, когато ръководи финала на световното първенство, им оказваше през целия мач. Той взе под своята егида скъпоплатените звезди на сеньор Морати и не даваше с пръст да се докоснат. Търпеше симулациите им (някои и по тактически съображения, за да има време Херера да даде своите напътствия в паузата). а пък че един Райков или Станков биват спъвани. ритани, блъскани... Карай па върви!

През първото полувреме Интер игра много силно. Овладели средата на терена, „синьо-черните“ търсеха удобни коридори към българската врата. Особено се проявиха с находчивите си пасове и бързината си Мацола и Капелини. В същото време българският отбор отново изгради добър защитен вал пред своята врата и хладнокръвно отбиваше опасните атаки на италианците. Само онази фатална грешка в 12 минута... Една центрирана топка към Капелини на мястото на дузпата не успяха да отбият Василев и Пенев, които бяха в непосредствена близост до италианския състезател с №9. Закъснялата реакция на изненадания Йорданов стана причина за единствения гол в нашата врата. Отлично в защитата се представи Пенев, който „математически“ предугаждаше ходовете на противника и парира много опасности. Веднага след него най-добра оценка заслужава Маринчев, както и Станков. За съжаление, този път нападателите ни не съумяха пито да застрашат вратата на Сарти, нито пък да задържат топката в полето на Интер. Главната вина за това имат много изнервените Цанев и Якимов. Ако тези състезатели бяха енергични както своите колеги от отбраната, може би щяхме да съумеем да върнем вкарания ни гол. Но не би! Към края на мача в щурм се втурнаха Гаганелов и Маринчев. Бяха отправени няколко далечни удара към вратата на Сарти, но това бе малко и недостатъчно, за да се изравни резултатът.

Така ЦСКА „Червено знаме“ накара Интер да пролее много пот в играните три мача. И пак повтаряме трябва да поздравим армейския отбор за постигнатия успех, независимо че не можа да се класира на финала.

ФИЛМЪТ НА МАЧА

1—5 мин. Италианците започват много активно. прилагат преса по целия терен, борят се настървено за първа топка, изпълняват два ъглови удара, а в 5 мин. Йорданов избива от главата на Капелини една опасно центрирана топка

5—10 мин. Армейците се окопитват, започват по-точно да разиграват топката, но почти винаги в собствената половина. Напрежението до известна степен спада.

11 мин. След корнер, изпълнен от Мацола, Йорданов не успява да улови или отбие топката, тя се плъзва по лявата странична греда и Маринчев я изчиства напред.

12 мин. Корсо центрира отдясно, Капелини скача високо и с глава забива топката в левия долен ъгъл на Йорданов - 1:0 за Интер.

15 мин. Маринчев отправя първия удар към Сарти — далечен и неточен.

16—25 мин. Известно успокоение у италианците, които вече водят резултата. Само Мацола на три пъти извършва майсторски рейдове към нашата врата, но не се намира кой да завърши акциите му.

27—37 мин. Превесът на италианците продължава, но пред вратата ни няма сериозни опасности.

38 мин. Якимов с дрибъл преминава няколко италиански защитници, пуска топката вляво на свободния Маринчев, но ударът му е неточен.

40—45 мин. Нашите тръгват напред, почти изравняват играта; в 44 мин. Гаганелов отдалече отправя първия ни удар в очертанията на противниковата врата. но Сарти лови.

45—50 мин. Армейците играят по-активно, отколкото през първото полувреме, нападателните им акции зачестяват. По левия фланг напред се включва и Маринчев. Ала  единственият ни удар (на Никодимов в 47мин.) е слаб, неточен.

51—55 мин. Българските футболисти още по-настойчиво напират напред. Съдията пропуска няколко нарушения срещу нашите (в 52 мин. Станков е съборен прел границата на наказателното поле!) и в същото време наказва със свободен удар всяко по остро влизане в двубоите от наша страна.

56—70 мин. ЦСКА „Червено знаме“ е по-активният отбор, играе се по-често в половината на италианците. Това им позволява да осъществят няколко опасни контраатаки в познатия си стил. В 61, 62 и 65 мин. вторият гол в нашата врата виси на косъм, но Станков и Пенев в последния момент ликвидират опасностите.

70—85 мин. Инициативата е изцяло в наши ръце, но както и до сега няма опасни удари към вратата на Сарти. И двата отбора играят нервно, неточно, с много грешки. Далечната стрелба на нашите е неточна. Само два удара (на Гаганелов в 78 и Никодимов в 80 мин.) намират очертанията на вратата, но Сарти лови.

86-90 мин. Италианците умишлено бавят играта и дочакват края при 1:0 в своя полза.

Отзвук от мача в Болоня

ТОЗИ ПЪТ НАПАДАТЕЛИТЕ ИЗНЕВЕРИХА ...

Фактът, че ЦСКА „Ч. знаме“ принуди некоронования клубен световен първенец „Интер“ и неговите ярки звезди Факети, Суарес, Корсо, Мацола, Сарти и другите перли на Хеленио Херера да играят цели 270 мин., за да се доберат накрая едва до един гол преднина, е безспорен наш успех, който не може да не предизвика адмирации. В международен аспект трите мача „Интер“ – ЦСКА „Ч. знаме“ (при това на полуфинал) намериха широк отзвук сред световната спортна общественост и издигнаха престижа както на ЦСКА „Ч. знаме“, така и на родния футбол.

Заедно с това изниква въпросът – можеше ли нашият шампион да направи нещо повече? Може да прозвучи пресилено и нескромно, но мисля, че можеше. Защото трябва открито да си признаем, че армейските футболисти не играха в Болоня така, както в Милано и София. Причините?...

Към обективните трябва да причислим на първо място две. Едната от тях е, че съдията Дийнст още в началото скова българските футболисти, като маркираше в тяхна вреда всеки двубой, всяко стълкновение между белите и синьо-черните фланелки. Така беше през цялото първо полувреме (в самия негов край Цанев се озова сам пред вратаря, но съдията реши, че точно в тази секунда е настъпил краят на полувремето и свирна още преди Цанев да е нанесъл удар по топката, защото току-виж вкарал гол...). И ако след почивката Дийнст навлезна в руслото на обективността, то беше защото „Интер“ си беше изплел кошницата и се видя, че българите още и три полувремена да играят, едва ли щяха да успеят да върнат гола. А и да го бяха върнали, съдията сигурно щеше да се потруди да намери начин да услужи на отбора на италианския милионер Морати.

Другата причина е тази, че Болоня „Интер“ игра много по-силно (особено през първите 25-30 мин.), отколкото в първите два мача. Специално Мацола и Капелини се бяха разиграли като дяволи и бяха наистина страшни със своята скоростна техника и напор. Хеленио Херера този път непрекъснато подканяше всеки играч по всяко време да си търси работа по терена (при атака, при отбрана, в средата на терена) и това позволи на „Интер“ винаги да посреща с 4-5 души нашите анемични 1-2 нападатели. И ако през второто полувреме нашият отбор все пак успя да навлезе в полето на противника, то беше не толкова защото надигра в тази част италианците: синьо-черните сякаш решиха да заиграят на сигурно (Херера непрекъснато ги подканяше с жестове да се връщат назад) и да бранят преди всичко аванса от един гол.

Към обективните причини за загубата някои причисляват и тази, че третият мач се игра в Италия. Това също имаше и своите последствия, но те се трансформираха по особен начин, за което ще стане дума по-долу. Първоначално настроението по трибуните бе добро за нас – чуваха се еднакво възгласи и за „Интер“, и за ЦСКА „Ч. знаме“. И ако в хода на състезанието  симпатиите към българските футболисти поохладняха, то дойде от тяхната игра: зрителите доловиха, че българските футболисти сякаш са дошли не толкова да се борят за финал, отколкото да паднат с почетен резултат. Изглежда, че такова настроение се беше прокраднало у някои състезатели и по-специално у нападателите, а може би и у треньорите. Защото този път не всички футболисти на ЦСКА „Ч. знаме“ играха така амбициозно и бойко, както в Милано и София. Самият факт, че бе избран италиански град за третата среща, послужи сякаш на някои състезатели като повод за примирение пред силата на противника и този път не всички дадоха това, което сториха в първите две срещи. Отново блестеше Пенев (макар и с две грешки при връщането на топката към вратаря), който „дешифрира“ много от ходовете на италианските нападатели и им каза „стоп“, много добре се бориха и Гаганелов, Маринчев, Станков, стараеха се Никодимов и Радлев. Това са все играчи от защитата, която наистина допусна една грешка (в 12 мин. Василев позволи на Мацола да овладее висока топка с глава, а Йорданов реагира късно на „изстрела“ – гол!), но да пропусне една отбрана гол за 90 мин. е нещо нормално. Ала нападателите, нападателите!...

Този мач ние можехме да завършим само наравно – 0:0. Не можехме да го спечелим, защото да се спечели един мач е нужно да се отбележи поне един гол. Възможност за такъв пред нас не се разкри – нито един опасен удар през първото полувреме – само два далечни изстрела на Никодимов и Гаганелов през вторите 45 мин.! Този път слабо играха Цанев, Якимов и Райков (дали последният беше най-подходящата единица за този мач, при наличието на един Романов, който може да стреля така добре от разстояние, и при един напорист Атанасов?). Освен това характерът на подобен турнирен мач изискваше, според нас, в последните петнадесетина минути (не по-рано, защото трябваше да се задържа дистанцията само от един гол преднина на противника и да се разчита, че все пак може да падне нещо напред) да се предприеме един осъзнат и нужен риск, т.е. да се хвърлят всички сили напред – пък каквото стане: или да паднем с два гола, или пък да изравним! И тук отново пролича примиренчеството и тенденцията да бранем една почетна загуба. Да, но това нито ни ползуваше, нито пък се понрави на хилядната публика на ст. „Комунале“ в Болоня. В такъв дух се появиха и коментарии в сутришните вестници след мача.

Това са някои от нашите бележки за третия мач в Болоня. А иначе по съвкупност ние трябва още веднъж да поздравим футболистите на ЦСКА „Ч. знаме“ за това, че достигнаха до полуфинала и че накараха прославения „Интер“ доста да трепери, докато се справи с българския шампион.

Болоня-София.

Сп. ТОДОРОВ

наш пратеник

източник вестник „Народен спорт“

Предоставил В. Янкулов

Галерия