03

Левски

(София)

ЦСКА „Ч. знаме“

(София)
Дата: 28 април 1966 г.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1965/66 (22-ри кръг)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 60 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Стоян Орманджиев
Съдия: Д. Руменчев
Титуляри :
  • Бисер Михайлов
     
  •  
  •  
  • Вуцов
     
  • Личев
     
  • Манолов
     
  • Веселинов
    15′
  • Георги Соколов
     
  • Георги Аспарухов
     
  • Илиев
     
  • Александър Костов
    55′
Резерви :
  • Александров
    55′
  • Николов
    15′
  • 14мин

    Гол

    Иван Зафиров (ЦСКА „Ч. знаме“)

  • 29мин

    Гол

    Никола Цанев (ЦСКА „Ч. знаме“)

  • 56мин

    Гол

    Иван Колев (ЦСКА „Ч. знаме“)

АРМЕЙЦИТЕ БЯХА КАТЕГОРИЧНИ СРЕЩУ „ЛЕВСКИ“

НЕ ПОЧУКВАНЕ С ПРЪСТИ, А УДАРИ С ЮМРУК!

НАЙ-ХУБАВИЯТ МАЧ НА ЦСКА „Ч. ЗНАМЕ“

3:0 ЦСКА „ЧЕРВЕНО ЗНАМЕ“ ПОСТАВИ ШАМПИОНА НА КОЛЕНЕ

ПОБЕДА, КОЯТО ПОТВЪРЖДАВА ВЪЗХОДА

ПОБЕДА НА ВИСОКИЯ ДУХ

ЦСКА „Ч. ЗНАМЕ“ ОТВОРИ ЛЮТА РАНА В СЪРЦЕТО НА ТИРАНИНА

 

Началото с нищо не подсказваше за последвалата катастрофа на „Левски“. В първите десетина минути дори „сините“ имаха превес и у мнозина се създаде впечатлението, че чувствително подмладеният армейски отбор едва ли ще може да се противопостави успешно на шампиона. И изведнъж дойде онзи обрат, при който без видими причини „Левски“ свали гарда и падна на колене пред своя противник. Някои се опитаха да обяснят това с детинско наивните грешки, които се надпреварваха да допускат защитниците на „сините“, както и рано падналия гол в тяхната врата. Други не без основание сочеха като причина загубеното оперативно пространство в средата на терена, където би трябвало да разбиват атаките на противника и от където да се зараждат собствените нападения. Това се получи, защото Илиев и Манолов бяха принудени от противника да се връщат далеч в своето поле, за да оказват помощ на своите агонизиращи колеги от защитата. Освен това „Левски“ остана фактически без крила. Още в 15 мин. старата травма на Веселинов се обади и той бе заменен от твърде малоценния в този мач Николов. Някъде към края на полувремето и Костов разтегна сухожилие и излезе от строя. Вратарят Михайлов го замести, но колкото само да увеличи хаоса в действията на „сините“ нападатели. (Не беше ли по-добре той да действува в средата на терена и да затормозва противниковите състезатели?). Така фактически напред останаха само Аспарухов и Соколов, но първият попадна в хвърлената му мрежа от Пенев и Гаганелов, а вторият действуваше сам за себе си. И головете заваляха във вратата на „Левски“, като към края на мача Каменов на три пъти пропусна да увеличи резултата.

Като описваме по-подробно получената по-горе картина на мача, с това искаме преди всичко да подчертаем, че тя бе наложена от волята на армейските футболисти. В какъв прекрасен стил проведоха играчите на ЦСКА „Черв. знаме“ този мач! Всички се представиха с едно рядко виждано вдъхновение и еднакво заслужиха спонтанните адмирации на зрителите. И все пак ни се иска да отбележим специално имената на Пенев и Колев с тяхната показана в техническо и тактическо отношение игра. Голямата работоспособност пък на Станков, Никодимов и Атанасов дадоха възможност на армейския отбор да приложи хокейната система при включването на играчите в нападение и отбрана. И друго направи отрадно впечатление: стремежът на армейските щурмоваци да атакуват остро в коридори противниковата врата, а не да пилият усилията си в разиграването на топката встрани от заветната цел – мрежата. Изобщо това бе един показен мач на ЦСКА „Черв. знаме“ и стойността на голямата победа (тя можеше да бъде и още по-изразителна) се повишава и от това, че бе постигната срещу шампиона на страната.

Свикнали сме да споменаваме имената на съдиите само за лошо. Е добре, нека този път пренебрегнем тани не особено издържана практика и да им изкажем похвала за точното, компетентно и обективно съдийство. Главният съдия Д. Руменчев и неговите помощници К. Динов и Ат. Ставрев напълно заслужават това.

Накрая две думи и за нещо друго. Докато привържениците на „Левски“ стояха като парализирани на трибуните, то тези на армейския отбор справедливо ликуваха. В никакъв случай обаче не можем да се съгласим, че тази радост трябва да се изразява и във възпламеняването на халосни бомбички, както се чу на два-три пъти на стадиона. Това не е присъщо на нашия социалистически спорт и спрямо извършителите на подобни деяния трябва да се действува с твърда ръка.

Сп. Тодоров

Предоставил В. Янкулов

 

 

3:0 УБЕДИТЕЛНО И ЗАКОНОМЕРНО

Победата на ЦСКА „Червено знаме“ срещу „Левски“ с 3:0 беше извоювана убедително и закономерно. Армейските футболисти се представиха от най-хубавата си страна и далеч превъзхождаха своя противник по всички линии - технически, борба за първа топка, тактически и най-важното психически. Морално-волевата устойчивост на състезателите на „Левски“ беше в такова състояние, че след първия гол, отбелязан още в началото на мача от Зафиров, те рухнаха като колектив пред смислената и добра игра на армейците. Пенев напълно обезвреди Аспарухов, а напред Колев беше неуморим и трудно удържим. Опитите на някои състезатели на „Левски“ чрез грубости да спрат продължителния натиск на армейските футболисти бяха не само излишни, но те доведоха до още по-голямо разложение на играта им. А след втория гол на Цанев хилядите зрители очакваха голяма загуба на отбора на „Левски“.

Това впечатление на присъствуващите на стадиона не изчезна и след почивката. И ако не се стигна до разгром, то това се дължи преди всичко на пропуските, които направиха нападателите на ЦСКА „Червено знаме“. Третият и последен гол на Колев, който затвърди победата, беше фактически, но не реален завършек на една борба, в която си дадоха среща бойката и зрялата игра срещу стихийността и безпомощността. Единственият резултат не можеше да бъде друг, освен заслужена победа на ЦСКА „Червено знаме“. С това армейските футболисти заедно с тимовете на „Спартак“ (София) и „Славия“ сериозно заплашват шампионската титла на „Левски“. (РД)

Работническо дело

предоставил Тодор Гърбатов

Галерия