10

Левски

(София)

ЦСКА „Ч. знаме“

(София)
Дата: 13 септември 1964 г. 17:00 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1964/65 (4-ти кръг)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 45 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Крум Милев
Съдия: И. Кичан (Югославия)
Титуляри :
  •  
  • Александров
     
  • Манолов
     
  • Иван Вуцов
     
  • Иванов
     
  • Георгиев
     
  • Гайдаров
    46′
  • Георги Соколов
     
  • Георги Аспарухов
     
  • Илиев
     
  • Александър Костов
     
Резерви :
  • Абаджиев
    46′
  • 88мин

    Гол

    Георги Соколов (ЦСКА „Ч. знаме“) асистенция - Георги Аспарухов

Не, това не е футбол!

ЦСКА „Ч. знаме“ и „Левски“ – големи имена в нашия футбол, са постоянни кандидати за най-високата титла в шампионата. С такива претенции ги завари и вчерашният мач. Но какво страшно разочарование поднесоха те на 45 000 зрители! През първото полувреме – слаб футбол, в който все пак малка степен по-високо стоеше армейският отбор. След почивката – безобразно, уродливо зрелище, което няма нищо общо със спорта! Това бе една надпревара в грубостите от много играчи от двата отбора, едно непрекъснато ритане през краката на оня противников играч, който тръгваше да атакува или просто да води топката. Това не бе никакъв футбол. Това бе пошлост на квадрат!

Човек просто не можеше да повярва, че спортисти могат да паднат толкова ниско. Нищо не може да бъде оправдано с нервното напрежение, което съпровожда такива двубои. Спортистът затова е спортист – да може да овладява своите нерви при всяко трудно положение. И ако отделна единица излезе вън от релсите – има колектив, който трябва да го вразуми, да му посочи правилното действие.

Трудно може да се установи кой започна пръв, но хаосът скоро настъпи. Малтретираният преди малко – в следващата минута сам грубиянствуваше. И така до края... Най-много се проявиха Г. Георгиев и А. Костов, но на хорото на нарушителите се хванаха и Златков, и Романов, и Пешев, та дори и Якимов, Колев и други... Може би нещо можеше да бъде спасено, ако съдията Кичан бе остранил най-грубите. Но това е само едно предположение...

Ето до къде води прекомерното „навиване“ на футболистите преди мача, което премахва трезвия тон и създава почва за безобразието. Но ако болната психоза, създавана около един такъв мач, може да повлияе на отделни млади и неулегнали състезатели, как да си обясним обстоятелството, че нейни жертви станаха и опитни играчи с дългогодишен стаж във висшата футболна група. Къде е техният авторитет и сила за приятелско въздействие?...

Много мисли за възпитанието на футболистите породи този мач. Горчилката сигурно няма скоро да улегне. И ние сме уверени, че възмущението не е чуждо и на ръководителите на БФФ, които сигурно ще се занимаят по-обстойно с проявите на този срамен „мач“.

Само за любителите на документацията даваме съставите на двата отбора:

Единственият гол бе вкаран в 88 мин. след пас на Аспарухов и пробив на Соколов.

Ал. Ясников

Предоставил В. Янкулов