21

ЦСКА „Септ. знаме“

(София)

Берое

(Стара Загора)
Дата: 3 юни 1973 г.
Турнир: Купа на Съветската армия 1972/73 (Финал)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 18 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Манол Манолов
Съдия: Петър Николов
Титуляри :
  • 1
    Тодор Кръстев
     
  • 2
    Никола Кордов
     
  • 3
    Христо Тодоров
     
  • 4
    Борис Тасев
     
  • 5
    Стефан Иванов
     
  • 6
    Жеко Желев
     
  • 7
    Борис Киров
     
  • 8
    Евгени Янчовски
     
  • 9
    Петко Петков
     
  • 10
    Димитър Димитров
     
  • 11
    Георги Белчев
     
  • 12мин

    Гол

    10. Димитър Димитров (Берое)

  • 18мин

    Гол

    10. Георги Денев (ЦСКА „Септ. знаме“)

  • 21мин

    Гол

    9. Петър Жеков (ЦСКА „Септ. знаме“)

ЦСКА спечели - за втора поредна година и за девети път в 25-годишната си история! - Купата на Съветската армия, като отново доказаха, че в момента няма състав, способен да наруши хегемонията им дори в турнир по системата на елиминирането, където изненадите са винаги възможни...

А основания да се очаква изненада на финала имаше - за осем дни това е четвърти мач на шампионите, а едно пътуване до Сарагоса не остава без следи. Но в края на краищата традицията по-силният на финала за купата да не допуска изненади бе спазена...

Двадесет и една минута финал ... Бяха истински финал тези двадесет и една първи минути на мача, когато и двата състава показаха, че ще направят всичко, за да спечелят победата. Топката се движеше бързо между двете наказателни полета, носеше динамиката на мача и като че - поне в самото начало - известно предимство на старозагорските футболисти. Дори м един момент изглеждаше, че те могат да решат бързо двубоя: Димитров откри резултата в 12-а минута, а в следващите три бе в състояние да го удвои - веднъж той остана сам срещу Йорданов, по-късно негов далечен и коварен удар затрудни сериозно армейския вратар. Това беше явно предупреждение за шампионите, които решиха, че не могат да очакват като гросмайстори грешка на съперниците и че бързо трябва да ликвидират пасива си. Решиха го и го сториха с два гола, от които първият (на Денев) бе най-хубавото в целия мач.

И с това финалът завърши!...

Победа на тактиката ... Когато армейците получиха купата, техни привърженици скандираха последователно имената на всеки един от тях. Струва ми се, че този път далеч повече аплодисменти заслужиха ръководителите на отбора д-р Ст. Божко, М. Манолов, Н. Ковачев. Именно тяхната тактическа постановка, която направо изненада всички и вероятно най-много беройци, бе решителна.

Отчели правилно и умората на своите играчи, и обстоятелството, че по-силната част на „Берое“ е нападението, те изпратиха напред само трима състезатели. Атанасов, Жеков (да, и Жеков!) и Денев бяха изключително маневрени, действаха на широк периметър, решително и бързо, осъществиха много контраатаки, на които залагат твърде рядко, и в края на краищата, без да получат осезателна помощ от останалите, реализираха двата победни гола.

При това положение съществуването на здрав защитен вал се оказа напълно оправдано. Петков бе „уплетен“ в триъгълника Пенев (отново в отлична форма) - Станков (всеотдаен и много подвижен) - Янков (упорит, но често с нечиста игра) и това като че изведнъж лиши беройци от голямо самочувствие. Сам Петков не направи нищо, за да излезе от тази опека, а пък и останалите упорито влизаха в този „капан", където губеха надеждите си. Единствен Димитров бе по-находчив, но той твърде бързо престана да бъде свеж.

Това вече предреши изхода на мача.

източник вестник „Старт“ брой 105 от 1973 г.

Галерия