„Без фрак сред елита”

Срещите между ЦСКА и “Мар­силия“ са част от пролетния футболен бал, на който всяка година присъстват четирите елитни четвъртфинални двой­ки, спорещи за най-високото отличие - клубен шампион на Европа. В предстартовата су­етня около първия мач в София се разбра, че ЦСКА, не може да рекламира върху фланелките си френската мебелна къща „Ме­зон дьо ла Литри“ поради заб­рана на УЕФА. От седалището на организацията в Берн раз­брахме, че заявка за спонсорст­во се прави през септември, ко- гато започват клубните турни­ри. Във френския отбор пък предварителните новини соче­ха, че Созе бил скрил своя кон­тузия по време на срещата с “Монако“, за да играе срещу ФРГ, и е наказан от клубното ръководство да пропусне мача в нашата столица. Знаеше се също, че Франческоли няма да започне двубоя, тъй като треньорът Жили предвижда по-затворена игра. В началните минути се видя как Ди Меко и заместникът на Сезе - Мюра (играл само едно полувреме в турнирни двубои - срещу „Аякс“), „заклещиха“ най- опасните остриета на армей­ците Костадинов и Стоичков. Мозер не само с прекрасната си задна ножица успокояваше бле­дите нападателни страсти на домакините. Тигана сновеше и в трите третини - пред своята врата, в центъра и стигаше до предмостието на нашето нака­зателно поле. Жермен, когато се наложеше, дублираше Верк­рюис, а Аморос хукваше в осво­бодените пространства от Уодъл. Неслучайно Бернар Тапи е дал милиони за този британец. Крис Уодъл бе най-добрият на терена. Той показа, че няма проблеми с ляв и десен крак, и разсичаше с мощния си набег армейската защита като момче, което реже тортата при свое­то пълнолетие. Дешан изпълня­ваше ролята ту на четвърти защитник, ту на четвърти на­падател, а изстрелите на Папен, наречени “папенади", опре­делиха Вълов за най-добрия бъл­гарски футболист и сред френ­ските колеги. Наблюдавах дву­боя с пратеника на „Франс фут­бол“ Пиер-Мари Декам, който потвърди, че „играчите на „Марсилия“ не спазват строга тактическа дисциплина, тъй ка­то са приучени да бъдат ефи­касни и разностранни в името на колектива. Учудвам се на липсата на самочувствие у иг­рачите на ЦСКА и се надявам, че те не могат да играят по-лошо в Марсилия от това, което по­казват тук.“ Нима „розовият облак“ на заблудата за „българ­ски комплекс“ у французите не подведе ЦСКА? Дали не сме до­пускали, че латинците владеят само техниката, без да са наяс­но с прийоми като бързина, пре­са, плътно покриване? Дали Стоичков не трябваше да се изплъзне от „сянката“ на Мюра, въпреки че с превъзходно цент­риране от място намери глава­та на Киров и само шансът спа­си Юар? Кой знае, може би пред­варителната нагласа за среща­та, последвана от несполуките в нея, доведоха до психически спад? Въпроси, въпроси...

Средната линия на армейците бе като откъснат буфер между двете ни изолирани остриета (Стоичков и Костадинов) и дългите прехвърлящи топки на Иванов се губеха по главите на Мозер и компания. Поначало ле­вият бек винаги е бил невралги­чен пункт при армейците. И се­га нито Уруков, нито Бачев по-късно възпряха щастливото центриране-удар на Тис, заме­нил Мозер (с подуто коляно), което донесе успокоение на гос­тите. Изглежда, че прослову­тият армейски дух от памет­ните двубои с „Аякс", 'Нотингам“ и „Ливърпул“ трябва да се вкара в нова, по-модерна бу­тилка, за да заплава спокойно в океана на днешните футболни съзвездия. Защото сега прили­чаме на беден джентълмен, кой­то с овехтял фрак иска да си пробие път сред новия елит. Жан Можи от в. „Меридионал“ сподели, че „ако няма напреже­ние в един шампионат, то и съпротивителните сили на международното поле са по- малки“.

Марио Албано от в. “Провансал“ добави, че “ние плувахме в свои води и резултатът 0:0 ще­ше да е нереален. За спокойст­вието в отбора спомогна опи­тът на Уодъл, Мозер и Папен, свикнали да играят по много срещи на различни нива в един сезон.“ Дежурният секретар на УЕФА Душан Маравич (Юг) се опита да ни успокои, че “мачът беше нервен, а французите с този гол имаха шанс, но победа­та им не подлежи на съмнение“.

В съблекалнята на „Марсилия“ няма еуфория, а усмихнати ли­ца на играчи с чувство за изпъл­нен дълг. Веркрюис даже е кри­тичен: „Въпреки че до края на мача не изпуснахме инициати­вата и играхме добре, можехме да победим и с 2:0.“ Отвън Же­рар Жили и президентът Бер­нар Тапи са единодушни: „У до­ма трябва да играем така, все едно че резултатът е 0:0, и да спазваме рецептата на модер­ния футбол, като постоянно играчите ни трябва да търсят топката и да не я отстъпват на съперника.“ От нашата половина реализ­мът в думите на Иванов и Ди­митров бе еднопосочен: „Мар­силия“ пресираше по цялото по­ле, разкъса връзките между от­делните линии и спечели. На ре­ванша сигурно ще играем по-добре, за да защитим името на ЦСКА... а и нали знаете, че фут­болът е непредвидима игра."

Действително клубните тур­нири са били арена на всякакви обрати. Но на cтадион “Велодром“ ролите трябва да се разменят. Защитата пред Вълов да се из­несе далеч пред него, средната линия да бъде като „индиго“ на тази на „Марсилия“, Георгиев към техниката си да добави и по-бързо обработване на топ­ката - нещо, което умее. Стоичков да излиза по-често от дълбочина, защото там е поми­тащата му сила, а Костадинов нека да отбележи „дежурния“ си красив гол. Когато момчетата в червени фланелки дадат всичко от себе си, никой няма да им се сърди, ако отпаднат... Защото мина времето на „фаталните“ спортни загуби. Дойде време­то, когато, макар и трудно, трябва да намерим своите Та­пи и Берлускони, ако искаме да имаме и ние своите „Марсилия“ и „Милан“...

Михаил Савов

Източник: в-к „Футбол”

Галерия

Видео