20

ЦСКА „Ч. знаме“

(София)

Спартак

(София)
Дата: 9 септември 1967 г.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1967/68 (5-и кръг)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 18 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Стоян Орманджиев
Съдия: Ал. Гайдаров
Титуляри :
  • Горанов
     
  • Гайдарски
     
  • Жечев
     
  • Миленков
     
  • Ив. Димитров
     
  • Китов
     
  • Цветков
     
  • Гьонин
     
  • Въжаров
     
  • Николов
     
  •  
Резерви :
  • Н. Колев
     
  • 6мин

    Гол

    Аспарух Никодимов (ЦСКА „Ч. знаме“)

  • 23мин

    Гол

    Христо Бонев (ЦСКА „Ч. знаме“)

Изненадата дойде още преди мача: в състава на ЦСКА „Червено знаме“ имаше нов играч - Христо Бонев, а спартаковци пък излязоха със Сим. Николов...

Трибуните се оживиха -- неочакван, но обещаващ факт...

Срещага започна добре, с темпо, с остри пробиви към вратите. Армейците изпращаха напред Атанасов, Бонев, Якимов и Марашлиев, а в средата оперираха Станков и Никодимов. Във важните моменти обаче те увеличаваха числеността в предните позиции с включването на още запаси. Грижата за опазване на щурмовака Гьонин бе поета от Пенев, а Гаганелов охраняваше свободното поле цаз защитния армейски бараж.

Спартаковци разчитаха в нападенисто на Ранков, Николов и Гьонин, а диспечерската работа бе поверена на триото Въжаров - Цветков - Китов.

Разузнаването не трая много. Армейците установиха лек превес, който материализираха бързо. В 6 мин. Иван Василев, който бе излязъл напред, вдигна удобна топка и Никодимов с глава отбеляза красив гол. Очакваше се, че ще предизвика реакция у потърпевшите, но „синьо-белите“ продължиха нестройно, инертно, предаваха леко топката, не търсеха изненадата и ходовете им се предугаждаха. Този път и защитата грешеше елементарно и често сама създаваше удобства на червените нападатели да влизат в назателното ѝ поле и да стрелят. Така в 23 мин. тя пропусна Бонев, който финтово се освободи от опеката и със силен удар покачи на 2:0.

Всичко бе вече решено. Не толкова защото двата гола бяха твърде много за такова дерби, а защото спартаковци с нищо не показваха, че могат да намерят пътища за обрат. Слабата игра на Цветков, на Николов, на Китов гасеше и малките искрици на просветление... Гьонин опитваше пробиви, но бе възспиран без особена трудност. Само Въжаров се стараеше да внесе някакъв порядък, ала бе самичък... „Спартак“ все повече снижаваше играта си...

Все пак, първата част ни задоволи. Гледахме хубав футбол. интерпретиран с майсторски средства от състезателите в червено трико. В атаките им имаше острота, динамика, импровизация. Действаше се с по-голямо спокойствие и сигурност, с повече техническа сръчност. Бонев бе точен в пасовете, гъвкав в решаването на възникващите пред него ситуации. Той покриваше широк периметър в средата на терена, зареждаше непрекъснато с гориво нападателните двигатели на армейските предни линии и сам често бе пред вратата. Взаимодействието му с Якимов често изправяше „синьо-бялата“ защита пред критични положения, които можеше да бъдат оползотворени по-реално, ако не бе пак вкусът на другия армейски „ас“ към усложняване на простите неща...

След почивката съотношението на силите не се измени, но играта някак се снижи, загуби предишното си настроение. Червенознаменци продължаваха да бъдат господари на положението и диктуваха, но успокоени от головата преднина и от явното безсилие на съперника си, решиха да си „поиграят“ и това поразсея малко заплахите пред вратата на Горанов. Играга им се сбиваше в центъра, където се правеха опити за солоизяви през плет от тела и крака.

източник вестник „Народен спорт“

Галерия