В снощната вечер и дори в същия час, точно преди 20 години, започна мач, който влезе завинаги със златни букви в аналите на ЦСКА и българския клубен футбол — Денев, Пенев, Никодимов, Марашлиев и компания детронираха от европейския престол феноменалния „Аякс“. Не знам дали наследниците на „червените“ са имали пред себе си примера на своите предшественици, но вчера те надхвърлиха възможностите си, изиграха най-добрия си мач през тази есен и въпреки загубата не бива да се срамуват от играта си...

Във вечното дерби традицията има страшна сила и логиката често бива смазана от нея. Точно преди четвърт век ЦСКА имаше явно превъзходство над „сините“, но именно тогава се стигна до катастрофалното 2:7, а миналата есен „Левски“ бе в подем, но загуби с 1:3, за да подчертае за сетен път, че далеч не по-добрият печели тези срещи. Обективните показатели (въпреки отсъствието на Хубчев) показваха категорично надмощие на „Левски“, но те бяха обезличени в хода на играта. Ранният гол на Боримиров още повече успокои шампионите, които действително си повярваха, че ще спечелят без особени проблеми (след мача Георги Василев изрично подчерта, че е съсредоточил усилията си най-вече към психическата нагласа пред този двубой с характерна специфика). В психологически аспект обаче попадението подейства инжектиращо за „червените“, които не само съвсем скоро изравниха след находчива намеса на Андонов, но и поеха инициативата в свои ръце. ЦСКА превзе средната зона, където Киров, Танев, подпомагани от Андонов (въпреки получената контузия устоя мъжки до края), Нанков и дори Чирич, създадоха важно предмостие за атаки по посока на Николов. Целта бе с извеждащи пасове в коридор да бъдат намерени пролуки в защитата на „сините“, която без Хубчев доста често показваше липса на синхрон в действията си, а грешки на Коев и Славчев можеха да имат фатални последици. Въпреки че в този период удари на Сираков (охраняван от Марковски) и Тодоров можеха да дадат друга насока на двубоя.

След антракта „червените“ продължиха по възходяща линия, сякаш доказвайки с това, че са успели да се възстановят по-добре от своите съперници след изнурителните двубои на европейската сцена. Изстрел на Нанков профуча на сантиметри от гредата, после Николов с акробатичен плонж спаси опасен удар на Коилов. В двуострите атаки отново се видя, че „сините“ отстъпват средата на терена, където Тодоров бе бавен, неориентиран и с погрешни подавания, а Янков и особено Боримиров трудно можеха да компенсират изоставането в спорните ситуации. Григораш бе определено под равнището, и смяната му, както и тази на Кременлиев с Иванов, целяха засилването на остротата на атаката. Василев в случая рискува, защото в очерталото се равновесие на силите смяната на защитник с нападател може да се окаже нож с две остриета. С наближаването на края и двата тима заложиха на сигурността, защото оттук нататък всяко попадение вече бе решаващо.

Дойдоха и двете кулминационни минути, в които съдбовните превратности разделиха мъката и радостта на диаметрално противоположни полюси. В 72-ата минута грешката в центъра на „синята“ защита щеше да бъде непоправима — Нанков излезе сам срещу Николов, но в „звездния“ му миг топката облиза страничната греда. И за да бъде потвърдено едно правило с непреходно значение, седем минути по-късно Тодоров изсипа топката (подаване, което отчасти компенсира неубедителната му игра) пред вратата на Ананиев, а Сираков с мощен отскок я насочи под гредата, сякаш да докаже, че не е задължително големият играч да блести през цялото време, защото по-важно е с един-два гросмайсторски хода да реши съдбата на цял двубой. Хаджиевски предприе хода на отчаянието с включването на Шишков и Марашлиев, но в очертаващия се стихиен щурм само случайност можеше да изведе „червените“ до равенство, което с оглед на показаното те напълно заслужаваха. Но така е във футбола, където странните метаморфози на логиката и традицията се сливат в един загадъчен конгломерат, който винаги ще ни държи в неизвестност...

Георги Василев и Гьоко Хаджиевски реално оцениха тежката битка, която имаше своите достойнства. „Синият“ наставник отдаде заслуженото на съперника, подчертавайки, че е впечатлен от мобилизацията му, и не скри някои слабости на своя тим. От своя страна Хаджиевски сподели тъгата си, че „червените“ по наивен начин получиха втория гол в период, когато контролираха играта. „След множеството критики ЦСКА показа, че има потенциал и сега трябва само да издържи психически от загубата. „Левски“ спечели честно, но и бе по-щастлив с гола на Сираков. Ако бяхме победили или завършили наравно, нямаше да бъде незаслужено“ — завърши Хаджиевски, и думите му бяха изпратени с аплодисменти. Коментарът в случая е излишен...

източник вестник „Футбол“ бр. 305