С „едно наум“ бяха дошли столичните футболисти и с три „обеци на ухото“ след мартенската горчива чаша, която бяха принудени тук да изпият на екс. Нямаха никакво желание да повтарят старите грешки, затова подходиха към двубоя, както се играе срещу съперник, от когото всичко може да се очаква. За кратко време след началния сигнал се разбра, че на пиринци този път съвсем няма да им е лесно.

Халфовата линия на гостите без особени усилия овладя средата на терена, започна безпрепятствено да се разпорежда като у дома си. Киров и Метков, Андонов и Нанков спокойно и методично разиграваха топката, опипваха слабите места на пиринската защита. Напред острието Марашлиев с бързина и техника разиграваше своите пазачи и бе непрекъсната опасност в тила на „зелено-белите“. На няколко пъти опита рефлекса на Митев (който в този мач бе чудесен) и след негов остър удар отбитата от благоевградския вратар топка бе посрещната от непокрития Лечков, за когото бе невъзможно да пропусне. Само 2 минути след гола Янков от свободен удар затрудни сериозно Велинов, изпращайки топката под напречната греда. Вратарят се прояви чудесно, но бе безпомощен 10 мин по-късно пред прехвърлящия удар на Чакъров, получил идеален пас от Гошев - 1:1! При липса на други голови положения това дойде като освежителен полъх за домакините и възкреси за известно време надеждата.

През втората част „Пирин“ вкара в игра Орачев, чиято активност пооживи нападението и дори създаде впечатление за относително равновесие на терена. Но горчилката за неговите съотборници и за хилядите по трибуните дойде от... бившия пиринец Андонов, който десетина минути след подновяването на играта се изхитри да стреля неочаквано от 30-ина метра и намери незащитения ляв горен ъгъл на вратата на Митев - 1:2! Домакините нямаше какво повече да губят и вкараха още един нападател в игра, но и „червените“ като опитен отбор знаеха какво трябва да направят, за да не допуснат неприятни изненади.

Все пак и това можеше да им се случи пет минути преди края, но ударът на напористия Чакъров бе отбит виртуозно от Велинов, докато пък Мицански отблизо не можа да улучи вратата. Това бе и най-голямата опасност за столичани, докато на Митев се наложи да се намесва решително още няколко пъти. В края на краищата победи по-добрият!

източник местен кореспондент на вестник „Футбол“