Още в петата минута Метков материализира не толкова игровото превъзходство (то дойде по-късно), колкото самочувствието и мобилизацията на съотборниците си. След изпълнение на свободен удар той получи топката от Лечков, разходи се между защитниците и от линията на наказателното поле стреля точно в горния десен ъгъл на вратата. Разказвам този епизод, защото той разкрива до голяма степен характера на двубоя и още в началото му подсказа, че всъщност зрителите могат да гадаят само за цифровото изражение на крайния резултат, но не и за изхода от срещата.

В червено-белите си одежди столичани щъкаха неуморно и непрестанно по зеления терен като бързоноги „мартеници“ и с лекота надиграваха съперниците си, осъществяваха точни и изненадващи комбинации и многократно матираха сливенската отбрана. Съсредоточени и разумни в защита, спокойни, технични и напористи при организацията на атаките си, мощни и целенасочени пред вратата на Стоянов - така постигнаха футболистите на ЦСКА заслужената си победа. Тя би могла да бъде още по-категорична, ако Лечков беше реализарал още 1-2 от красивите разигравания, чиито автори бяха Метков, Нанков, Киров и той самият. Трябва да отдадем заслуженото и на вратаря на „Сливен" Стоянов за навременната му намеса, когато вече нямаше кой друг да спре топката по пътя и към мрежата.

Велинов-Дочев-Метков-Лечков - ето я централната ос на отбора, в който днес нямаше слаби постове. Творческата игра на двамата централни защитници, стабилните изяви на Колев и Видов, работоспособността на Киров, бързината на Марашлиев, неизтощимата енергия на Нанков - това пък са козовете, оказали се предостатъчна гаранция за сигурния успех.

Футболистите на „Сливен“ и друг път са имали тежки срещи с ЦСКА, и друг път са били побеждавани, но винаги двубоите са носели оспорван характер. Най-добрите си изяви тимът е имал, когато е успявал да наложи или поне неотклонно да следва своя стил на игра. Днес за съжаление не беше така. Напротив - домакините отстъпиха инициативата на съперника си и му разрешиха да моделира играта според своята воля. Загубили битката в средата на терена, надигравани в повечето случаи в преките единоборства, значително по-бавни от противниците си, след злополучния втори гол (отбита небрежно топка попада у Безински и той, без да я бави, я прати в мрежата) те сякаш загубиха и последната си надежда, че могат да постигнат нещо в този мач. Оставаше само да изпият докрай горчивата чаша...

източник вестник „Футбол“