ЦСКА​ „Септемврийско знаме“ елиминира от турнира за купата на европейските шампиони Аякс и свали от собствения му пиедестал отбора, който доскоро бе считан за еталон на съвременен футбол. За колектив, който сочи бъдещето на най-популярната игра.

Трудно се побеждава такава единадесеторка дори тогава, когато е преминало своя зенит. Деветдесетте, пък и 120-е минути, които се наложиха в София, са съвсем недостатъчни за нея. Нужно е онова, което шахматистите наричат „домашен анализ“ - онази щателна преценка на позицията и откриването на най-верните ходове, чийто край се нарича победа. Точно затова победата на армейците дойде така планомерно - те не бяха намерили най-добрите, те направо бяха избрали единствените ходове

които водеха към нея. Те бяха усетили, че в Аякс (тип „есен 73“) има пукнатини, майсторски откриха кои са те и далновидно набелязаха най-преките пътища за тяхното използване. Затова в края на краищата Аякс се намери на стадион „Васил Левски“ в небрано лозе. Холандците сигурно са били готови да отразят един силен натиск и на базата на своята точност и скоростни възможности да заложат на неминуемите рискове, които в подобни случаи поемат домакините.

Играчите на Аякс вероятно са предполагали, че - както много други преди това! — армейците могат да предпочетат сигурността на собствената си врата пред хазартните атаки, и сигурно са имали план как да се възползват и от това. Но в София те намериха един отбор, който им предложи онова, което обикновено сами поставяха на съперниците си като трудно разрешим проблем: безкомпромисната борба по целия терен, отговорите на „удар“ с „удар“, тотална физическа и морална заангажираност. Дълго - на пръв поглед! - играта се водеше според желанието на Аякс: с безкомпромисна, с люта битка в средата на терена и малко положения пред двете врати. Този път жертва на този игра станаха холандците. Може би защото не я наложиха сами, а им бе наложена. И защото видяха срещу себе си отлични изпълнители, които демонстрираха на дело най-положителните страни на българския футбол: неговия реализъм, изразен в точната преценка на съотношението на силите и търсенето на най-благоприятните пътища за развой на играта; отличната организация на играта на базата на един ярък колективизъм, който подчиняваше (и в същото време се ползваше!) от отличните прояви на отделни единици; мъжеството, себеотрицанието, които в края на краищата избуяха в едно себенадминаване, каквото не се случва всеки ден на футболния терен.

И за това не са точни онези, които твърдят, че победата е извоювана от „българския Моор“ или „българския Кройф“. Победата на армейците бе изградена от нашия Пенев, от нашия Марашлиев, от нашия Михайлов и от останалите наши футболисти, които не бяха копие (по-добро или по-лошо) но чуждестранни образци, а типични представители на типичното в родния футбол.

Това направи победата още по-ценна, по-аплодирана, по-ентусиазираща!

източник вестник „Старт“

Галерия

Видео