31

ЦСКА(СОФИЯ)
Славия(СОФИЯ)
Дата: 4 април 1992 г. 17:00 ч.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1991/92 (22-ри кръг)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 15 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Аспарух Никодимов
Съдия: Стефан Чакъров
Титуляри :
Резерви :
  • Иван Миланов
    60′
  • Владимир Иванов
    66′
  • 11мин

    Гол

    9. Йордан Лечков (ЦСКА)

  • 28мин

    Гол

    9. Тодор Праматаров (Славия)

  • 31мин

    Гол

    10. Ивайло Андонов (ЦСКА)

  • 74мин

    Гол

    8. Кирил Метков (ЦСКА) асистенция - Анатоли Нанков

Дълги години сблъсъкът между ЦСКА и „Славия“ бе лишен от... сблъсък. Малкият пагон се подчиняваше на централния лампаз. Нашивките вече изчезнаха, но навивката за игра отдавна се е превърнала в инерция. Поредното издание освен с обичайната инерция (победа с гол-два за ЦСКА) бе гарнирано и със солидна доза апатия (особено през второто полувреме). Сгрешиха ли тези, които подхвърляха, че „белите“ правят „реверанс“ на ЦСКА за отстъпените играчи Йордан Маринов (наказан след мача с „Берое") и Тодор Праматаров (отбелязал гол с глава след центриране на Крумов)?

Реверанс се прави когато си достатъчно силен, и се престориш на слаб. В момента славистите лекуват психологическия климат в отбора. До края на шампионата Стоян Коцев и Александър Шаламанов не могат да сътворят чудеса. Те ще трябва да напипат игровия почерк на отбора за следващия сезон. В този, макар и инертен мач, имаше моменти, когато Цветозар Дерменджиев загатна, че е загърбил нереалните засега Франция и Испания и отново се намества удобно като лидер в „бялата“ средна линия. Кременлиев - „човекът, който шутира отдалеч", опари ръцете на Велинов и убеди с набезите си, че може да дублира зоната на дясното крило. Петър Пенев и Иван Миланов, играли съответно един и половин час, са си „бели“ и по школа, и по нейната нявгашна техничност. Другият бек на „Славия“ Костадинов също опитваше набези в своето трасе по лявото крило. Има интересни момчета в бели фланелки, но сега трябва да налучкат най-рационалното в себе си.

А... ЦСКА? Лечков и Андонов (отбелязали голове след грешки в „бялата“ защита) играят на отливи повече, отколкото на приливи. Не само тяхната форма илюстрира низходящото развитие на ЦСКА. Всеки в защитата на армейците изглежда стабилен посвоему. В редките моменти на славистка инициатива, особено при гола на Праматаров, се видя, че синхрон между централната двойка няма (при това в този кръг Дочев и Безински бяха подредени сполучливо). Средата на терена се преминава тромаво от „червените“ полузащитници. Дори Метков (отклонил технично топката с глава за третия гол след центриране на Нанков) изглежда „заразен“ от безсилие. Изглежда, но не напълно, защото докато Драганов бе в игра, двамата сътвориха най-бразилския момент в скучната среща - скрит пас на Метков с пета в наказателното поле на „Славия“ и Драганов нахлу на скорост, би в движение над гредата. Въпреки че гол не стана, зрителските аплодисменти бяха силни и от сърце.

... Както и освиркванията и негодуванията от „червените“ привърженици към треньорския щаб на ЦСКА заради смяната на единствената свежа струя в отбора Стефан Драганов. Когато се купува играч по средата на сезона, той трябва да запълни спешно някаква празнина. Драганов се справя успешно. Колкото пъти е на терена, пред вратата на съперника възникват остри голови ситуации. Защо ли тогава от началото на шампионата още не е изиграл пълни 90 минути?

Може би и това е част от „обиграването“ на отбора. И разиграването на една публика, която не търпи безвкусица.

Изживяла не между другото нейното следствие - двойния шамар и в Перник, и в Благоевград... публика.

източник вестник „Футбол“