Кариера в клуба
64
Мача5245
Минути1
Гола3[2]
Жълти картона0[2]
Червени картонаМача | Минути | Гола | ЖК[2] | ЧК[2] | |
Първенство | 53 | 4427 | 1 | 3 | 0 |
Купи | 6 | 467 | 0 | 0 | 0 |
Международни | 5 | 351 | 0 | 0 | 0 |
Кариера
Започва кариерата си в Хебър Пазарджик, през лятото на 1979 преминава в ЦСКА. Играе за армейците до лятото на 1982, когато отива в Сливен. През лятото на 1984 се завръща в ЦСКА, като остава още два сезона. През сезон 1986/87 играе за Спартак Плевен, а след това е в Миньор Перник. През 1988 преминава в португалския Атлетико Лисабон. През сезон 1990/91 е в сръбския Тимок Зайчар, а през следващия е в Раднички Ниш Сърбия. През 1992 играе и за корейския Ю Конг. Трикратен шампион на България 1979/80, 1980/81, 1981/82, двукратен носител на купата на България 1980/81, 1984/85, двукратен носител на купата на Съветската армия 1984/85, 1985/86 всички с ЦСКА.
Играе 4 мача за националния отбор на България.
След прекратяване на състезателната си кариера става треньор като през 1998 е старши-треньор на Верила, а след това е помощник на Стойчо Младенов в младежкия и мъжкия национални отбора и в ЦСКА - помошник треньор на младежкия национален отбор от 1998 до 1999, помошник треньор на националния отбор от 2000 до 2001, помошник треньор на ЦСКА от 2002 до 2004, като става шампион на България през 2002/03, помощник треньор на Берое Стара Загора от 2007 до 2008, Спартак Варна през 2008. Скаут в ЦСКА в периода от 2008 до 2011. От 2011 е селекционер в Лудогорец, а от 2014 е преназначен на поста спортен директор до 2018. На 24 ноември 2021 е назначен за главен селекционер на централен спортен клуб на армията 1948, но още на 13 януари 2022 напуска поста си. В публикация от 17 октомври 2022 се оказва, че все още е на поста главен селекционер в същия тим, като напуска отново на 9 декември 2022.