Крум Милев /Палаврата, Чичето, Бомбандерът/
Крум Алексиев Милев
Националност
Дата на раждане
11 юни 1915 г.София
Дата на смърт
19 април 2000 г. /на 84 години/София
Треньорска кариера в ЦСКА
| Сезон | Позиция | Мача |
|---|---|---|
| 1948/49 | Старши треньор | 21 |
| 1950 | Старши треньор | 25 |
| 1951 | Старши треньор | 26 |
| 1952 | Старши треньор | 24 |
| 1953 | Старши треньор | 29 |
| 1954 | Старши треньор | 30 |
| 1955 | Старши треньор | 30 |
| 1956 | Старши треньор | 30 |
| 1957 | Старши треньор | 27 |
| 1958 | Старши треньор | 14 |
| 1958/59 | Старши треньор | 26 |
| 1959/60 | Старши треньор | 27 |
| 1960/61 | Старши треньор | 36 |
| 1961/62 | Старши треньор | 32 |
| 1962/63 | Старши треньор | 39 |
| 1963/64 | Старши треньор | 24 |
Успехи като старши треньор в ЦСКА
|
|
Шампион 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61, 1961/62 |
|
|
Национална купа 1951, 1954, 1955, 1960/61 |
Кариера Като Футболист
| Период | Клуб |
|---|---|
| юли 1932 – май 1935 |
Ботев (София)
|
| май 1935 – юли 1936 |
ЖСК (София)
|
| юли 1936 – юли 1940 |
Славия (София)
|
| юли 1940 – окт 1948 |
Локомотив (София)
|
Кариера Като Треньор
| Период | Отбор | Позиция |
|---|---|---|
| апр 1949 – апр 1964 |
ЦСКА „Ч. знаме“
|
Старши треньор |
Кариера
Юноша на Любен Каравелов София от 1929 до 1932, играе като нападател. През 1932 преминава в Ботев Коньовица София, където дебютира и печели купа Улпия през 1935. На 16 май 1935 преминава в ЖСК София (Локомотив София), където остава до лятото на 1936, когато става футболист на Славия София като е двукратен шампион на България с тима през 1936 и 1938/39 и носител на купата на България през 1936. Голмайстор на България през сезон 1937/38 с 12 гола. През 1940 подписва с Локомотив София, тогава под името ЖСК София, където е двукратен шампион на България през 1940 и 1945, като остава и в тима след приемане на името Локомотив София през 1945 и е носител на купата на България през 1948. През 1948 прекратява кариерата си, като печели трето място в анкетата за футболист на България за 1948.
Изиграва 18 мача и вкарва 3 гола за националния отбро на България. Дебютира на 7 ноември 1937 в равенството 1:1 с Чехословакия.
Започва треньорската си кариера в Локомотив София, където като играещ треньор на тима печели купата на България през 1948. Завършва Държавната треньорска школа през 1948. На 1 април 1949 е назначен за старши треньор на ЦСКА като се превръща в най-успешния треньор на ЦСКА и в А група изобщо като печели единайсет шампионски титли с ЦСКА през сезоните 1951; 1952; 1954; 1955; 1956; 1957; 1958; 1958/59; 1959/60; 1960/61; 1961/62, като девет от тях са поредни, и е четирикратен носител на купата на Съветската армия през сезони 1951; 1954; 1955; 1960/61. Достига до четвъртфинал в турнира за купата на европейските шампиони. Паралелно с треньорската кариера в ЦСКА е и треньор на националния отбор на България по футбол от 1952 до 1960 в 49 срещи в тандем със Стоян Орманджиев като печели бронзовите медали на Олимпиадата през 1956. Води тима на ЦСКА до ноември 1964. След невероятния си успех в ЦСКА ръководи отборите на Локомотив София, Сливен, Спартак Плевен, Берое Стара Загора от 1966 до 1968, Бешикташ Турция от 1968 до 1969. Заслужил майстор на спорта от 1960 и заслужил треньор от 1959. Последната му работа е като началник на футбола в ЦСКА през 1978.








ЦСКА