20

Етър

(Велико Търново)

ЦСКА

(София)
Дата: 26 февруари 1994 г. 14:30 ч.
Турнир: „А“ професионална футболна група 1993/94 (16-и кръг)
Стадион: Стамо Костов, Попово
Посещаемост: 8 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Гьоко Хаджиевски
Съдия: Атанас Узунов
  • 62мин

    Гол

    Ангел Червенков (Етър)

  • 66мин

    Гол

    К Йорданов (Етър)

През първото полувреме играта бе абсолютно равностойна. В атака „Етър“ разчиташе много на Кефалов, Геров и Йорданов, от своя страна пък ЦСКА развиваше инстинкт за самосъхранение в защита, където даже и Коилов понякога играеше като ляв бек. Напред почти всички топки минаваха през Мъри Стоилов, които се отправяха или към Искренов, или към Андонов и това бе почти всичко. Не е лъжа, че футболистите се посритваха юнашки в отделни моменти, но до разправии не се стигна. Ацаров се залепи за Гиби и го тормозеше непрекъснато, понякога и не джентълменски, но това ни най-малко не оправдаваше разглезената „звезда“, сложила ръце на кръста почти през целия мач, сърдита на всеки и на всичко. В 38-ата мин вратарят Петков спаси чист гол на Геров, останал сам срещу него, а в края на полувремето Искренов от същото положение стреля в Здравков. След 45 минути игра физическият закон за действието и противодействието балансира нещата и равенството изглеждаше логично.

Без блясък, леко, стабилно и натрапчиво „виолетовите“ доказваха стойността си на отбор. Обратно, столичани сякаш се стремяха да втълпят на препълнения стадион, че точно това нямат. След като Филипов направи фауп, центрираната отляво топка се лепна на главата на Червенков и резултатът бе открит. Този гол изкара на бял свят много неща. Първото е, че „Етър“ си остава тим със самочувствие, без провинциални комплекси. Второто - че ЦСКА вече отдавна е отбор, който е свикнал да го бият. Като малко момченце, на което баща му е ударил шамар, а то учтиво си подлага и другата бузка.

Трудно обяснимо е как един класен защитник като Мачев може да се чувства така на терена, сякаш са го пуснали от Марс. Недопустимо е и за такъв отбор едва да стига до вратата на съперника, а когато го направи, да пропуска по детински. Стори го Андонов от чиста позиция. Тъжно бе да се гледат няколко червени „звезди“, натъпкани с десетки хиляди долари, как се мотаят по игрището и се карат и разправят помежду си с повод и без повод. Това го има само в заводските отборчета...

Само четири минути след първия гол една смехотворна грешка на налагания със завидна упоритост в състава Чирич позволи на отличния Кънчо Йорданов да му отнеме топката и да осигури победата на „Етър“. Дали Чирич глади панталоните на Гьоко Хаджиевски, или му пържи кюфтета, не е ясно, но доста „червени“ привърженици на стадиона в Попово изразиха справедливо гнева си след този гол. Нататък срещата се доиграваше, „Етър“ ясно разбра, че до обрат не може да се стигне, особено след като в 73-ата мин Андонов от великолепна позиция стреля от воле над вратата. Усилията единствено на Стоилов и Коилов за нещо по-добро бяха автоматически задушавани от общата посредственост на „червените“. А и здравата защита на „Етър“ не позволяваше.

източник вестник „Футбол“

Галерия