31

ЦСКА „Септ. знаме“

(София)

Ботев

(Враца)
Дата: 23 февруари 1972 г.
Турнир: Купа на Съветската армия 1971/72 - група 3 (Осминафинал — втори кръг)
Стадион: Любен Шкодров, Пазарджик
Посещаемост: 15 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Манол Манолов
Съдия: Ат. Матеев
Титуляри :
  • Тасев
     
  • Пенков
     
  • Ценов
     
  • П. Каменов
     
  • Е. Йорданов
     
  • Бакърджиев
    60′
  • Райков
     
  • Ангелов
    46′
  • Г. Каменов
     
  • Тошков
     
  •  
Резерви :
  • Мутафчийски
    60′
  • Джаров
    46′
  • 2мин

    Дузпа - гол

    3. Божил Колев (ЦСКА „Септ. знаме“)

  • 20мин

    Гол

    11. Димитър Марашлиев (ЦСКА „Септ. знаме“)

  • 37мин

    Гол

    5. Георги Денев (ЦСКА „Септ. знаме“) асистенция - Божил Колев

  • 43мин

    Гол

    Е. Йорданов (Ботев)

  • 44мин

    Червен картон

    5. Георги Денев (ЦСКА „Септ. знаме“)

„Може би този път информацията ще бъде по-хубава?“ - подхвърли след мача ст. треньорът на армейците Манол Манолов. Другояче едва ли би могло да бъде, защото и ЦСКА игра в стил, в какъвто трябва да го виждаме по-често.

Началните минути оставиха приятно впечатление за една добра мобилизация в отбора.
Много успешно се оказа неотслабващото форсиране по десния фланг, където Евден Каменов не можеше да удържи Атанасов, а и Зафиров атакуваше непрестанно. Така още в началото той бе спрян непозволено в наказателното поле и Божил Колев откри - 1:0. По-късно левият врачански защитник подаде погрешно и Марашлиев бе изведен незабавно в голова позиция - 2:0. Отличен пробив на Божил Колев бе използуван от Денев, за да разтърси отново врачанската мрежа - 3:0. Опасностите пред Тасев продължаваха. Колегите му водеха мъжки борбата и бяха въз наградени с почетен гол в 43-та минута - 3:1. Все пак очакваше се още по-изразителна победа на ЦСКА „Септемврийско знаме“. Но за грубост Денев бе отстранен малко преди почивката. Колкото той заслужава упрек, толкова повече трябва да бъдат поздравени някои други състезатели като Филипов, Гаганелов, Колев, Якимов и особено Зафиров, който както се казва, играеше за двама... Врачани нападаха, но до наказателното поле. Противникът бе по-техничен, по-остроумен, навреме разгадаваше намеренията и намираше сили и за опасни контраатаки.

източник вестник „Народен спорт“