Киров съумя да намери Метков в наказателното поле. Той слаломира находчиво. Течеше четвъртата минута. Щесъл, треньорът на гостите, изхвръкна от пейката и започна да жестикулира към момчетата си. И още при подновяването на играта се разбра, че успя да извърши корекции в първоначалния план на тима си. В състава от Виена той бе направил само една промяна, като на мястото на Хазенхютъл бе поставил Иванаускас, но тактическата постройка за игра бе различна. Крайната защита бе оформена само от трима състезатели: Айгнер, Цак и Коглер. Като самотно острие напред бе оставен Фридрикас, а в средната зона бяха групирани останалите шест играчи. Щесъл разчиташе на Айгнер и Коглер като на персонални пазачи на изнесените напред флангови остриета на нашия отбор и на протичането на игровите действия главно в средата на терена. Но още в четвъртата минута разбра, че бе сбъркал.

Никодимов извърши по-големи промени в своя състав от Австрия, като на местата на Уруков, Шишков и Коилов предпочете Кирилов, Хвойнев и Драганов. Отборът разполагаше с двама играчи във фланговите зони в лицето на Драганов и Нанков, двама опериращи в централната зона — Хвойнев и Метков, подпомагани от Андонов и Киров.

Австрийците бързо се ориентираха към неутрализирането на фланговите състезатели, но крайната им защитна тройка беше уязвима в директните подстъпи към вратата и отборът много бързо се оказа с опасен пасив. Щесъл върна в зоната пред вратата Биндер и Шмид и изтегли Иванаускас на по-предна флангова позиция.

Атаката на ЦСКА се затормози. Започна да тече най-критичното време за участта и на двата състава. Сега всеки гол би могъл фатално да предопредели изхода от двата двубоя.

Плюсовете бяха на страната на ЦСКА: почти невероятно ранен гол, предизвикал размествания в позициите на противника, продължаващо предимство, по-голяма увереност. Но сега вече пробивите в централната зона не се извършваха така леко, както в началото. Беше необходима бърза тактическа промяна. Нещо, което да внесе изненада. Тя не настъпи. ЦСКА продължи да атакува централно. Можеше да бъде потърсен и друг изход. В психологически план. Противникът да бъде разколебан. С по-добро владеене на играта, със създаването на повече голови възможности, с повече напрежение пред вратата му. Може би нервите му нямаше да издържат? Може би щеше да се смути? Може би щеше да допусне по-очебийни грешки? Не бе сторено.

Привидно ЦСКА водеше играта, създаде още една голова чиста възможност чрез Киров, но това беше надмощие с игра, която не разстрои противника, не го разколеба, не го подготви за окончателния по-късен удар. Според нас именно времето от 4-ата до 27-ата минута се оказа фатално за крайния изход от двубоя. Това бяха минутите, които водеха до пряката победа. За това, че бяха пропилени, трябва да се съжалява, и поради факта, че дори след гола на Фльогел в 27-ата минута отборът намери сили чрез Андонов отново да поведе в 60-ата минута. Откри се нова възможност. Създаде се перспектива в оставащите 30 минути играта с постигането на още един гол да бъде пренасочена към продължения. Но голът на Иванаускас позволи тази перспектива да съществува само четири минути. Новият гол на Драганов доведе вече само до частична победа във втората среща. Генералното сражение бе загубено.

Явно бе, че ЦСКА намери подходящия състав за втория двубой, показа непримиримост, постигна и необходимата резултатност. В крайна сметка решителни се оказаха и головете, пропуснати срещу противника но най-вече неумението на отбора, а възможно и бързата реакция на техническото ръководство за укрепване на позициите след решителните голове, с които съставът на два пъти повеждаше в резултата. Състезателите не бяха настроени психологически или не бяха подтикнати по време на срещата именно към такава игра. А точно това е специфичното в тези турнири, където е необходимо да се търси точно определен резултат, не само победа. Нашият шампион прояви слабости във втората среща в София именно в тази насока.

източник вестник „Футбол“ бр. 248

Репортаж

Сувенири