Стадион „Българска армия“

В местността „Пустинята“, тогава в покрайнините на София, се заражда първият софийски футболен клуб Футболъ клубъ (отбора на „Савата“, по-късно известен като ФК-13) през 1909 г. основан от ученици в галатасарайския лицей в Цариград, сред които основни фигури са Сава Киров и Иван Матинчев. Година по-късно, на същото място е основан и Клубъ футболъ (отбора на „Матинката“, по-късно известен като Атлетик) от Иван Матинчев. На това място двата отбора са играли множество срещи помежду си.

От игрището на АС-23 до „Народна армия“ (1922–1967)

Виж подробна история: Стадион „Народна армия“ (1923–1967)

През 1922 г. Столичната община предоставя терен в местността „Пустинята“ на Офицерския спортен клуб „Слава“. След обединението му с „Атлетик“ игрището се свързва с името на АС-23. Строителните работи започват през 1925 г., а през следващото десетилетие постепенно са оформени земни насипи, трибуни и основна сграда. На 3 август 1933 г. АС-23 получава нотариален акт за собственост на игрището и постройките — документ, определян от клуба като първия по рода си за спортно игрище в България.

В края на 30-те и началото на 40-те години са изградени дренажна система и лекоатлетическа писта, а през 1941 г. теренът е затревен. След 1944 г. стадионът носи името „Чавдар“, през 1948 г. е одържавен, а реконструкцията от 1947–1949 г. увеличава броя на зрителските места и обновява спортната база. След краткия период с името „Народна войска“ от 1952 г. съоръжението се нарича „Народна армия“.

Стадионът от 1967 до 2024 г.

Виж подробна история: Стадион „Българска армия“ (1967–2024)

През 1964–1967 г. стадионът е основно преустроен по проект на архитектите Антон Каравелов и Симеон Иванов. Изградени са нови трибуни за 32 000 зрители, струнобетонна козирка над централната трибуна, спортни зали и обслужващи помещения. Реконструираният стадион е открит тържествено на 16 май 1967 г.

През 1983 г. е въведено електрическо осветление. През 1991 г. съоръжението е преименувано на стадион „ЦСКА“, а от 1993 г. носи името „Българска армия“. При реконструкцията през 1998 г. дървените пейки са заменени със седалки и капацитетът е намален до 22 015 седящи зрители. През следващите години са извършвани ремонти на трибуните, обслужващите помещения и терена, включително цялостна подмяна на тревната настилка през 2016 г.

Последният официален мач на този стадион е срещата ЦСКА – „Лудогорец“ (0:1) на 10 декември 2023 г. След нея започва демонтажът на оборудването. Събарянето на старите конструкции започва на 1 април 2024 г. и приключва в края на юли същата година, за да освободи място за новото съоръжение.

Новият стадион „Българска армия“ (2024–2026)

Подготовката за новото съоръжение преминава през различни проекти и административни процедури. През 2023 г. е учредено съвместното дружество „Спортни имоти Българска армия“ АД, в което държавата и ЦСКА участват с равни дялове. На 5 октомври същата година е издадено разрешението за строеж. Проектът на „ИПА Архитекти“ предвижда стадионът да остане на историческото си място, в границите на съществуващата стадионна „чаша“, с намалена застроена площ и обновена паркова среда. Строителството е организирано в три основни етапа: демонтаж, изграждане на конструкцията и довършителни работи.^[1]^[5]

Първи етап: демонтаж на стария стадион (април–юли 2024)

На 1 април 2024 г. започва демонтажът на старото съоръжение. Изпълнител е фирмата „Ростер“. След предварителното сваляне на седалките последователно са премахнати козирката на сектор А, бетонните трибуни и административната сграда. Насипите под секторите Б и Г са запазени, а част от насипа под сектор В е изкопана. Разрушаването и разчистването на терена приключват в края на юли 2024 г., в рамките на първоначално предвидения четиримесечен срок.^[5]

Втори етап: изкопи, основи и носеща конструкция (2024–2025)

На 19 септември 2024 г. „Спортни имоти Българска армия“ АД подписва договор с „Главболгарстрой Холдинг“ за изпълнение на конструктивната част. В края на септември започват изкопните работи, а през октомври се изпълняват основите. При сектор А изкопът достига приблизително 10 м дълбочина. За сектори Б, В и Г е избран монтаж на сглобяеми стоманобетонни елементи, които се произвеждат в завод в Пазарджик и се транспортират до обекта. Предвидени са общо 2830 готови елемента. Така значителна част от работата се извършва извън парка, с цел да се ограничи въздействието на строителството върху околната среда.^[6]

През декември 2024 г. започва монтажът на големите стоманобетонни колони. Към началото на февруари 2025 г. 26 от общо 54 колони вече са монтирани, а голяма част от останалите конструктивни елементи за сектори Б, В и Г са произведени. Започва оформянето на трибунните панели, докато в сектор А продължават работите по подземните нива и основната сграда. Изграждането на конструкцията продължава през 2025 г.^[7]

Трети етап: козирка, фасада, инсталации и оборудване (2025–2026)

На 27 февруари 2025 г. е обявен изпълнителят и на третия етап — отново „Главболгарстрой“. Той обхваща довършителните работи, вътрешните и външните инсталации, оборудването, благоустрояването и вертикалната планировка. Този етап частично се застъпва с монтажа на носещата конструкция. Предвидени са електрически и ВиК мрежи, отопление, вентилация и климатизация, противопожарни и комуникационни системи, контрол на достъпа и оборудване на помещенията за спортисти, зрители, журналисти и администрация.^[8]

През пролетта на 2025 г. започва монтирането на фасадните елементи, а през юни — на металната козирка, първо над сектор В. Покривната конструкция е проектирана да покрива всички зрителски места; в предната ѝ част е предвиден прозрачен поликарбонат за допълнително осветяване на терена. През август 2025 г. е направен първият тест на фасадното осветление в сектор В, докато продължават работите по останалите сектори и вътрешните пространства.^[9]

В началото на 2026 г. започва подготовката за изграждане на новото футболно игрище съвместно със специализираната компания SIS Pitches. Проектът предвижда хибридна тревна настилка, съставена от приблизително 95% естествена и 5% изкуствена трева, активна дренажна система, подгряване и модерно напояване. Основните строителни работи по стадиона приключват през 2026 г., като продължават изпитанията на техническите системи.^[10]

Капацитет, прилежащи площи и завръщане на ЦСКА (2026)

Новият стадион разполага с покрити трибуни и съвременна обслужваща инфраструктура. Проектните данни предвиждат над 18 500 зрителски места за срещите от българското първенство и около 16 800 при конфигурация за мачове под егидата на УЕФА. В комплекса са включени музей, фен магазин, ресторант, VIP пространства и многофункционални зали. Предвидено е около 40 дка от прилежащите територии да бъдат оформени като свободно достъпни зелени площи и алеи, със засаждане на над 300 дървета.^[2]

Завръщането на ЦСКА на „Българска армия“ е насрочено за 31 октомври 2026 г. Първият официален футболен мач на новия стадион трябва да бъде домакинството срещу „Славия“ от Първа лига с начален час 19:30 ч. На 27 октомври Българският футболен съюз допуска провеждането на домакински срещи на стадиона. Към 30 октомври клубът съобщава, че някои довършителни дейности и изпитания на системите ще продължат и след първия двубой.^[3]^[4]