Стадион „Българска армия“ (1967-2024)

Откриването (1967)

Реконструираният стадион „Народна армия“ е открит тържествено на 16 май 1967 г. Лентата прерязва заместник-министърът на народната отбрана ген.-полк. Здравко Георгиев, председател на ЦСКА „Червено знаме“. Откриването е съчетано с празник на училищната младеж от района.^[1]

Проектът е на арх. Антон Каравелов и арх. Симеон Иванов. Жителите на района участват в строителството с общо 8000 трудодни. Вестникът изброява новите съоръжения: ^[1]

• 32 000 места и струнобетонна козирка над централната трибуна;
• светлинно табло;
• спортна зала от 864 кв. м;
• съблекални, сауна, бани, кабинети, библиотека, хотел и ресторант;
• 6 тенис корта, 6 волейболни и 6 баскетболни площадки;
• открита площадка с трибуна за бокс, борба, баскетбол и волейбол;
• тренировъчно футболно игрище.

В комплекса могат да спортуват едновременно около 2000 души.

„Народна армия“ (1967–1991)

През лятото на 1983 г. стадионът получава електрическо осветление от 1920 лукса. Според тогавашната публикация по сила то е второ в Европа след това на атинския стадион.^[2] Първият мач при новото осветление е приятелският ЦСКА „Септемврийско знаме“ – „Раднички“ (Ниш) 1:0 на 30 юли 1983 г.^[3]

Към 1988 г. стадионът има трибуни за 30 000 души и лекоатлетическа писта с изкуствена настилка.^[4] В комплекса са още:

• тенис кортове, баскетболни игрища и волейболни площадки;
• комбинирано игрище за баскетбол и волейбол с трибуни за 1000 души;
• зала за баскетбол с трибуна за 450 души, зала за тенис на маса и покрита площ за зимни тренировки;
• медицински пункт, библиотека, киносалон, художествено ателие, стол-ресторант и клуб на армейския спортист;
• сауна, бани, съблекални и канцеларии.

„ЦСКА“ и „Българска армия“ (1991–2001)

В началото на април 1991 г. стадионът е преименуван на стадион „ЦСКА“.^[5] През октомври 1993 г. е преименуван на стадион „Българска армия“.^[6]

От 1 юли 1993 г. на мястото на бившия стол заработва нов ресторант.^[7]

През 1994 г. клубът ползва безплатно стадиона, комплекса в Панчарево и стадиона на 4-ти км по едногодишен договор.^[8]

В началото на октомври 1998 г. е извършен ремонт по изискванията на ФИФА, при който пейките се сменят с пластмасови седалки с облегалки.^[9] Ремонтът е готов за мача с „Атлетико“ (Мадрид) на 20 октомври 1998 г.

През 2000 г. е монтирана нова озвучителна уредба „Динакорд“ от 48 kW, със звуково налягане 107 dB на седящо място. Към 2001 г. осветлението е обновено на 2100 лукса, а стадионът има 22 015 седящи места, от които 2100 покрити.^[10]

По това време стадионът е публична държавна собственост, управлявана от Министерството на отбраната. През септември 2000 г. клубът преговаря с министър Бойко Ноев за ползването му.

Смяна на стопанина (2005–2010)

През април 2005 г. „Нове холдинг“ на собственика на ЦСКА Васил Божков настоява стадионът да бъде внесен в капитала на клуба.^[11] На 18 април Министерството на отбраната внася в Министерския съвет документите за прехвърлянето му към Министерството на младежта и спорта. Дотогава клубът плаща на военните 24 000 лв. месечно наем за 180 дка бази.^[12]

На 9 юни 2005 г. правителството обявява стадиона и базите в Панчарево и на 4-ти км за частна държавна собственост. Заедно с още 9 обекта те са внесени в капитала на държавното дружество „Национална спортна база“ ЕАД.^[13] Апорт в клуба и концесия се обсъждат и през следващите години, но до договор не се стига.^[14]

Проектите за модернизация от тези години не се осъществяват. През април 2005 г. клубът показва проект за около 100 млн. лв. и 4 години строеж.^[15] През 2010 г. представя концепция за нов стадион с 30 000 места.

Лицензите (2008–2010)

На дербито с „Левски“ на 10 май 2008 г. гостуващите фенове чупят 1084 седалки. Клубът обявява поетапна смяна на всичките 22 015 места и тоалетни до входа на всеки сектор на обща стойност около 850 хил. лв.^[16] През юли стадионът остава без лиценз за „А“ група заради окаяното си състояние.^[17]

След спешен ремонт мачовете от първенството остават на стадиона. През пролетта на 2009 г. клубът отделя 40% от приходите от билети за ремонта му.^[18] През август 2009 г. теренът е ремонтиран и получава нова поливна система.

Договорът на клуба със спортното министерство изтича на 31 август 2010 г., а дълговете му за наем и такса смет достигат 2,5 млн. лв.^[19] Последният мач преди затварянето е ЦСКА – „Черно море“ 2:2 на 9 май 2010 г. За следващия сезон стадионът няма лиценз, докато общинска комисия не провери дали е безопасен.^[20]

Ремонтите (2011–2016)

През зимата на 2010–2011 г. клубът ремонтира стадиона за около 1 млн. лв.^[21] Тревната настилка е засадена наново,^[22] а на 8 март пристигат 6000 нови седалки за сектор А.^[23] Допълнителните редове от метална конструкция в горната част на сектор А са демонтирани.

Министърът на спорта Свилен Нейков разрешава със заповед само ремонтираните „нерискови“ сектори.^[24] Отборът се връща у дома през април 2011 г. за полуфинала за Купата срещу „Литекс“. Дотогава около 2500 от новите седалки са монтирани под козирката.^[21]

На 11 февруари 2012 г. покритият тренировъчен балон до стадиона, построен през 1978 г., се срутва под тежестта на снега.^[25] Комисията на министерството го обявява за тотална щета.^[26]

На 27 март 2012 г. ЦСКА получава стадиона и базата в Панчарево за 20 години, с възможност за още 10, без наем. Договора подписват изпълнителният директор Венцислав Живков и министър Нейков.^[27] Клубът се задължава да вложи поне 20 млн. лв.

През есента на 2012 г. общинската комисия обявява стадиона за негоден и отборът играе на стадион „Славия“.^[28] След нов ремонт комисията го пуска отново на 27 февруари 2013 г., но само със секторите А и В и клетката за гости в сектор Б.^[29]

През май 2013 г. министерството започва процедура за прекратяване на договора заради неизпълнените инвестиции.^[30] От 7 ноември 2013 г., след новите седалки в сектор А, лицензираният капацитет е 11 400 места.^[31]

Сдруженията на привържениците (2014–2015)

През 2014 г. част от разходите за ремонтите са поети от привържениците. Сдружение „Червени сърца“ продава седалки за сектор В по 40 лв. с името на купувача.^[32] Сдружение „ЦСКА Завинаги“ купува 1500 седалки за сектор Г^[33] и до септември е вложило около 1,25 млн. лв.^[34]

Според проекта сектор Г трябва да има 2107 седящи и 2330 правостоящи места.^[35] Той се отваря на 3 октомври 2014 г. след повече от две години, първо с 3000 места.^[36] Пред сектор А, на мястото на тенис кортовете, „ЦСКА Завинаги“ прави три тренировъчни игрища с изкуствена настилка.^[34]

В края на годината сектор В е затворен за ремонт и се отваря отново през март 2015 г.^[37]

Новият терен (2016)

През март 2016 г. сектор В получава нови седалки и нов бетон.^[38] На 25 април багери започват разкопаването на терена и цялостната смяна на тревната настилка, която не е подменяна изцяло от края на 60-те години.^[39]

През юли 2016 г. министерството разваля договора с изпадналото в несъстоятелност ПФК ЦСКА АД. Стадионът е даден на новото дружество, а теренът вече е сменен изцяло.^[40]

Последните години (2017–2023)

През 2017 г. ЦСКА плаща наем от 43 158 лв. месечно.^[41] През септември стадионът и базата в Панчарево са прехвърлени в новото държавно дружество „Сердика спортни имоти“ ЕАД.^[42] След конкурс клубът ги наема в първите дни на 2018 г. за 62 000 лв. месечно и минимална инвестиция от 1,1 млн. лв.^[43]

Секторите Б и Г вече са без седалки. При европейските мачове през 2018 г. се отварят само секторите А и В.^[44]

Проектите за реконструкция (2019)

На 12 септември 2019 г. главният архитект на София Здравко Здравков издава виза за проектиране на реконструкция и основен ремонт. Тя допуска проектиране само в рамките на съществуващата тогава застроена площ.^[45] На 23 октомври 2019 г. Министерският съвет разрешава съвместно дружество на държавата и клуба.^[46]

Съвместното дружество и последният мач (2023)

Дружеството „Спортни имоти Българска армия“ АД е заявено за вписване на 15 февруари 2023 г. Държавата и клубът имат по 50%, а ЦСКА внася при учредяването 7 124 500 лв.^[47] Проектът за новия стадион е тема на следващата статия.

Последният мач на стадиона е ЦСКА – „Лудогорец“ 0:1 на 10 декември 2023 г., с гол на Спас Делев.^[48] След него седалките са демонтирани, а много от тях са дарени на аматьорски клубове.

Разрушаването (2024)

Демонтажът започва на 1 април 2024 г. Изпълнител е фирмата „Ростер“, а срокът е около четири месеца.^[49]

По плана първо се свалят седалките, после автокран маха козирката над сектор А, а накрая се събарят бетонните трибуни. Насипите под секторите Б и Г се запазват, а този под сектор В се изкопава. Предвидено е да се извозят над 2000 т отпадъци.^[50]

Козирката е съборена в средата на април.^[51] До края на април бетонните трибуни, сектор А и административната сграда са съборени. Разрушаването приключва в края на юли 2024 г., когато теренът е подравнен.

Съоръжения

Трибуни и сектори

Трибуните лежат върху земни насипи, които оформят „чашата“ на стадиона.^[52] Секторите са четири: А е централната трибуна с козирката, а В е срещу нея. Секторите Б (южен) и Г (северен) са зад вратите.

Над сектор А е 50-метровата струнобетонна козирка от 1967 г. В горната част на сектора по-късно са добавени няколко реда от метална конструкция, които са демонтирани в началото на 2011 г.

Преди подмяната на пейките със седалки през 1998 г. стадионът събира 35 000 души, от които 5000 правостоящи. След ремонта капацитетът е 22 015 седящи зрители.

От 2014 г. част от сектор Г е за правостоящи, а към 2018 г. секторите Б и Г са изцяло без седалки.

Терен и писта

Игрището е 105 × 66 м. Тревата е подновявана през 2009 и 2011 г. и сменена изцяло през 2016 г. Около игрището минава лекоатлетическа писта с изкуствена настилка. По договора от 2012 г. клубът трябва да я дава за лекоатлетически състезания.^[53]

Сгради, зали и игрища

Под централната трибуна е спортната зала от 864 кв. м. Към 2001 г. в сградата има зала за пресконференции с 80 места, ложа за ветерани с 87 места и журналистическа ложа с 80 места.^[10] Там е и музеят на ЦСКА.

Покритият тренировъчен „балон“ е построен през 1978 г. Използва се за тенис, а по-късно и за тренировки на школата. Срутва се през 2012 г. Тенис кортовете пред сектор А са заменени през 2013–2014 г. с три игрища с изкуствена настилка.