Зад златното равенство на „червените“ са повече от дузина интерпретатори, но вратата към шампионската титла отключи Кирил Метков: след брилянтен пробив поднесе на тепсия топката за историческия гол на Лечков, матира повторно „синята“ защита подир математически пас на Драганов...

Двата гола преднина за един час игра не бяха най-впечатляващото в дербито на българския футбол - ЦСКА припомни най-доброто от рисунъка на техничната си школа. Играчите в средата на терена (Киров-Метков-Нанков-Андонов и Лечков) бродираха многоходови комбинации, дирижираха, диктуваха темпото. Ивайло Киров бе голямата фигура на мача. Репликите на този иначе мълчалив мъж бяха еднакво сигурни при чистото отнемане на топката дълбоко в защитата, пресичането на опасни атаки, при елегантните си дриблинги и точни пасове. Разкрепостеността не може да бъде обяснена с познатите ни приказки за мобилизации и мотивировки - просто халфовете на „червените“ показаха по-голямата си стойност. Левскарската предна „линия“ се разпадна - Стоилов и Янков и Петров бяха мудни не заради липса на физическа мощ, а защото „не се виждаха“. Фрапиращо бе да се гледа как Велко Йотов не знае какво да прави не само с топката, но и с бързината си, как Пумпалов без някой да го притеснява, пуска балони за... аут. Неизбежно бе „увисването“ на „синия“ господин Гол - Сираков, който през първото полувреме получи не повече от 3-4 точни паса...

Магията обаче на „синьо-червения“ диалог - непредсказуемостта, осени и последния им двубой. Коя ли бе „искарата", която преобрази двата отбора - точните смени на Иван Вутов, разколебаващото „едно на ум“ в тези срещи за „червените", хитрият гол на Илиян Илиев. Или всичко, взето заедно?

Но както във всяка магия причините и следствието може да бъдат объркани... Важното е, че „Левски", както много пъти досега, се вдигна на шурм. Вярно, нямаше я филигранността на армейската атака от първото полувреме, но волята, мощта и дързостта на солистите Илиев, Сираков, Г. Димитров, Петров, Марков... обърнаха мача. „Финалните“ 30 минути бяха „сини“ - след великолепното голово воле на Г. Димитров Сираков отново постави топката на центъра, но се стигна само до... прединфарктни мигове пред Велинов.

Капитанът на новите шампиони „изгърмя“ първата бутилка шампанско на пистата, зрителите бяха в плен на полюсните си емоции. И както винаги вплетоха „Темида“. Какво е видял Момиров, преди да влезе (за трети път) топката в мрежата на Николов, защо бе безкрайно далече от няколкото горещи съприкосновения в „червеното“ наказателно поле? Въпросителните са за специалисти, младият ни международен съдия ръководи добре един мач по силите на малцина. За радост на всички това бе дерби с главен герой футбола.

източник вестник „Футбол“

Репортаж