13

ЦСКА „Ч. знаме“

(София)

КЦМ-Ботев

(Пловдив)
Дата: 9 април 1967 г.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1966/67 (21-ви кръг)
Стадион: Народна армия, София
Посещаемост: 27 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Стоян Орманджиев
Съдия: А. Щерев
Титуляри :
  • Карушков
     
  • Георгиев
     
  • Стойнов
     
  • Апостолов
     
  • Глухчев
     
  • Задума
     
  • Попов
    63′
  • Дерменджиев
     
  • Ненов
     
  • Кючуков
     
  • Костадинов
     
Резерви :
  • 24мин

    Гол

    Попов (КЦМ-Ботев) асистенция - Дерменджиев

  • 38мин

    Гол

    Дерменджиев (КЦМ-Ботев)

  • 76мин

    Гол

    Дерменджиев (КЦМ-Ботев)

  • 85мин

    Гол

    Димитър Пенев (ЦСКА „Ч. знаме“)

6 УСПЕХА НА ГОСТИТЕ

Лидерът „Ботев“ (Пд) защити блестящо своето реноме

Бургазлии и врачани се завръщат също победители

1:3 ВСИЧКИ РЪКОПЛЯСКАТ НА „КАНАРЧЕТАТА“

След мача ст. треньорът на „Ботев“ змс В. Спасов каза: „ЦСКА „Ч. знаме“ игра така, както очаквахме и както искахме... Всъщност, ние го принудихме да играе така, като парирахме възловите му играчи (Глухчев, например спечели двубоя с Якимов и това означаваше да спадне с 50% силата на армейците).“

Ясно бе, че пловдивчани се бяха подготвили по-добре за мача. Знаеха какво могат и как да създадат най-благоприятни условия за себе си. Те приеха да се играе по-продължително в тяхното поле, където хладнокръвно и точно се прегрупирваха и блокираха противниците си, но всячески създаваха простор за бързите нападатели. Техниката им бе впрегната в полза на колектива. Забелижително бе грижливото им отношение към топката. Един епизод ни направи особено впечатление: в 64 мин. Кючуков за първи път ритна безцелно топката, само за да я прати по-далече – и веднага неколцина негови колеги му подвикнаха сърдито... Да, когато имаше топката, отборът искаше да изцеди всичко най-полезно, което можеше да вземе. При това „Ботев“ даде урок за рационалното приложение на соловата игра и дрибъла; те биваха използувани в оная решителна зона, когато спринтиращият нападател трябваше да се справи с последните прегради, за да изникне пред вратата на Йорданов. Нападателите маневрираха, често увличаха своите пазачи на една или друга страна, и в опразнените зони нахлуваха стремително играчи, които преди това са били някъде далече назад. Превъзходството в бързината бе така очевидно, а и така красиво!

Изобщо „Ботев“ представи футбол от добра марка – лек, фин, приятен. И резултатен. Нямаха слаб пункт. А имаха някои много силни изпълнители, като Р. Стойнов – спокойният и твърд капитан, като Дерменджиев, неуловим за съперника, който бе навсякъде, от където можеше да започне и да завърши една опасна акция; или Попов – техничен и вихрен спринтьор. Но адмирации заслужават и такива работливи „техничари“ като Ненов и Кючуков. Па и кой ли не от тия момчета, които играха самоотвержено, съсредоточено и красиво!

ЦСКА „Ч. знаме“ лековерно се хвана на въдицата и докрая не се преустрои. Забатачи играта си, мудно, продължително, мъчително разиграваше топката – много водене, много лични акции без резултат... Един масиран натиск, един напор. И като че ли нямаше друго средство.

Сблъскаха се две тактики, два начина на игра. Победи оня, който бе по-добре обмислен и по-добре приложен. Превъзходството на „Ботев“ в бързината в заключителната фаза на атаките се оказа най-решително. Една бърза комбинация между Дерменджиев и Попов – 0:1; топка в дълбочина – и Дерменджиев изпреварва армейските защитници с няколко метра – 0:2; пробив на Дерменджиев отдясно и удар по диагонал – 0:3. Тук мачът фактически завърши, още повече, че Попов бе контузен и ударната мощ на „Ботев“ намаля. Каквото имаше да се види се видя!

А, обективно погледнато, червенознаменци се отърваха леко в този печален за тях мач. Още три пъти Попов остана сам срещу Йорданов (в 43 и 45 мин., плюс едно непозволено пресиране и спъване в наказателното поле), веднаж Кючуков излъга и Йорданов, но търкулна топката покрай вратата...

ЦСКА „Ч. знаме“ даде първия си удар към Карушков чак в 40 мин. и малко се възползува от понижаването на темпото в крайната фаза. Почетният гол на Пенев бе реализиран след големи родилни мъки, в едно мелле пред вратата на пловдивчани.

И играчи-домакини, и публиката отдадоха признанието на победителите. Каква по-хубава награда за футболиста от това да излезе от терена изпратен от ръкопляскания!

Ал. ЯСНИКОВ

Предоставил В. Янкулов