Голям облак – малко дъжд

Дерби мач!? Не, не стана. Очакваше се борба между лъвове, а то... Армейците спечелиха две точки, победиха, но не възхитиха. А, къде е ударната мощ на шампиона «Спартак» (Пд)? Изобщо столичани гледаха вчера един мач, на който не може да се даде по-висока оценка от среден. Мач без нерв, без напрежение, острота и емоционалност. Защо ли? Може би играта подсказва някои неща, върху които и двата отбора следва да се позамислят.

Помним миналогодишния устрем на гостите, тяхната стабилна отбрана, господството в центъра и пробивната сила на нападението. Къде изчезнаха? Нима всичко трябва да се обясни с отсъствието на Диев? Ще бъде неправилно цяла система да се строи само на един играч. Липсата на Диев диктуваше да се преустрои тактиката и да се излезе от лоното на безплодни извеждания на топката до противниковата врата, без стрелба в мрежата. Когато липсва майсторът на играта с глава, уместно е да се търси компенсация с крака. Пловдивчани видяха, че във въздушното пространство хегемон е противникът и въпреки това не се отказаха от високите подавания. Макар и да се стараеше, ние не видяхме оня Дишков, който в много мачове е бил така полезен за своя отбор. Ц. Стойнов също проявяваше усърдие да бъде инициатор на отделни тактически ходове, ала вълната на нападението, се разливаше преди да се удари в брега. Дали толкова могат или не разбраха своята роля Генов и Душев? Не ни е известно също каква задача е поставил треньорът на Иванов (2), но нищо не му дава право да изявява така грубо своята физическа сила спрямо националния състезател Ив. Колев, известен с легалната си и спортсменска игра.

Домакините излязоха почти в титулярен състав. Беше направена според нас една сполучлива проба. Романов този път игра успешно на пост №2. Добри думи заслужават Ив. Колев, Якимов, Т. Колев, Гаганелов. Но защо отборът като ансамбъл не ни задоволи? Победата си е победа, тя можеше да бъде и по-голяма, ала в случая ни интересува другия проблем.

Взети по отделно единиците на ЦСКА „Червено знаме“ са футболисти с качества, а играта им е несъдържателна, лишена от по-задълбочени замисли и творчески комбинации. Проявяват се нотки и на егоистични тенденции. Якимов, който имаше доста хубави прояви, отпращаше топката встрани или се стремеше към самостоятелен пробив, когато някой от съекипниците му спринтираше напред, врязваше се в противниковата отбрана и излизаше на чисто поле. Ясно: „Ще подам встрани, за да получа пак аз“. Не, така не бива. Това притъпява нападателния порив.

Вярно е, че не във всеки мач даден играч е в състояние да се покаже на върха на своите възможности, но ако той държи за авторитета си и за името на отбора, най-малкото което се изисква от него, е да покаже трудолюбие, работоспособност и да не пада под средно равнище. В това отношение Цанев беше неузнаваем. Освен, че трудно задържаше топката, но и 90% от подаванията му имаха неудачна съдба.

Надяваме се, че този мач ще предизвика тревожни разговори сред ръководителите на двете дружества. Ще предизвика и незабавни мерки за отстраняване на слабостите.

Ив. Дончев

Предоставил В. Янкулов