Такива финали винаги се очакват с огромен интерес, винаги обещават много. Особено когато съперници са двата отбора, които премериха сили вчера на националния стадион (впрочем, други не е и имало в епилозите на този турнир, откакто той съществува). Интересът и сега бе голям.

Личеше високият заряд и у двата отбора, личеше неутолимото им желание да спечелят трофея. Личеше и динамиката, с която започна мачът, със стръвта, която всеки проявяваше в стремежа да овладява топката, да се пренася в чужда територия, да търси победна развръзка. Но постепенно пролича, че по-подготвен и психически, и физически, и тактически е отборът на ЦФКА „Средец“ - с по-голямото разнообразие в атаките, с по-точно и по-изобретателно разиграване на комбинации в нападение, с толкова бързи и изненадващи ходове, че синята защита често изпадаше в конфузни положения, при които само неточният мерник на Костадинов пощади мрежата зад Михайлов. Крилото обаче се реабилитира по блестящ начин - с неотразим рейд по фланга и пас към Киров , който в движение направи националния вратар безпомощен - 1:0.

Очакваше се, редно бе, футболистите на „Витоша“ да реагират, да потърсят обрат. Нищо подобно. Все така играта правеха армейците, все така се виждаше колко им отстъпват сините в основните изисквания на такъв един двубой - в бързината, в борбата за първа топка (винаги изпреварвани), в техническите изпълнения, в настоението дори. Нямаше го наказаният Сираков, но го „нямаше“ и Искренов, който не се пребори нито вендъж успешно, който през целия мач не можа да надбяга някой от пазачите си, който затъна до такава степен в тресавището на безсилието, че будеше само съжаление. И атаката на „Витоша“ бе така притъпена, че Велинов през по-голямата част от срещата не докосна топката с изключение на два удара на защитниците(!) Илиев (31 мин.) и Петров (52). А защитата се пропукваше при всяка акция на футболистите в червено и чудо беше, че само веднъж още - в 39-ата мин. - топката влетя (след отлично подаване на Стоичков и удар почти от голлинията на Пенев) в мрежата на Михайлов.

От ясно по-ясно ставаше, че двубоят печели ЦФКА „Средец“, че неговата трофейна витрина ще краси сега купата на НРБ. И това може би стана причина играта да загуби есенция - не приличаше на игра за такъв финал. И дори голът на Гочев, който бе всъщност един неочакван (с оглед на ситуацията) шанс за сините, не промени с нищо впечатлението, че по-добрият във всяко отношение отбор е ЦФКА „Средец“.

Честито!

След завършването на срещата купата на НРБ и златните медали на турнира връчи на ръководителите, треньорите и състезателите на ЦФКА „Средец“ първият зам.-председател на ЦС на БСФС Петър Сучков. На футболистите на „Витоша“ бяха връчени сребърните, на „Нефтохимик“ - бронзовите медали.

източник вестник „Народен спорт“