Дербито между двата „вечни“ съперника и в този навъсен октомврийски ден започна непредсказуемо: нито армейците можеха да бъдат спокойни, че лесно ще наложат своя почерк, своя стил на игра, нито пък „сините“ с нещо подсказаха, че са се съгласили да свирят „втора цигулка“ в шампионата и не ги блазни в този най-престижен мач сладкият вкус на победата... Още повече, че те трябваше пред очите на хилядите си привърженици да се реабилитират и за невероятния малшанс в Антверпен, мача, в който не само бяха отишли до Рим, но и бяха влезли във Ватикана, а за седем минути не успяха да зърнат папата...

Още в първите ходове пролича, че шпагите се кръстосват смело и дръзко: на атаката се отговаря с атака, няма и помен от традиционното първоначално проучване и опипване на уязвимите места в отбраната на съперника.

2-ра минута. Неочаквано неразбирателство между трима „сини“ защитници, Костадинов прониква необезпокояван в близост до вратата и бие отсечено. Здравков с котешки усет за посоката на топката я докосва със сетни усилия и спасява.

6-а минута. Искренов с невероятен спринт лети по самата бяла странична линия и без нито за миг да намалява крачка със серия от финтове стига до корнера, връща топката пред вратата, укротена и насочена точно за Михтарски, но той на свой ред връща на Йорданов и... великолепната възможност е пропусната. Искренов се е развихрил, той е в основата на всяка комбинация в атака, но явно партньорите не могат да влязат в тон с искрометната му игра, пасовете му често са неоползотворени.

Играта продължава да върви на вълни - ту синя, ту червена, нападенията се редуват и към двете врати, очертават се принципните единоборства между няколко оформили се „двойки“ нападатели и защитници. Опасностите като двуостър меч надвисват и пред двете врати, но... личи, че докато Вълов почти няма възможност да прояви майсторство, Здравков непрекъснато трябва да се намесва.

13-а минута. Бакалов изненадващо пуска топката на Витанов и той от непосредствена близост бие точно, но още по-точен е Здравков, който с учудваща пъргавина във въздуха отбива в корнер...

20-а минута. От 3-4 метра Е. Костадинов с удара си само доказва, че вратарят на „сините“ вече е предвидил всичко и топката е в ръцете му.

Играта върви все така двуостра, но вече намирисва на гол и той не закъснява.

33-а минута. При добре изпълнен ъглов удар от Стоичков най-добре се оказва пласиран... Т. Иванов и когато Здравков скача зад гърба му, вече е късно - 1:0 за ЦФКА Средец“.

Поначало второто полувреме е времето, когато армейците, изчакали да се поизцедят силите на съперника, разгръщат на широк фронт своите комбинации и няма кой да спре набезите на нападателите. Но този път като че ли сценарият ще бъде променен, и то нарочно - заменили Йотов с Донков, „сините“ се втурват в един непрекъснат щурм: пълни с желание за реабилитация, непримирени и непримирими. Но увлечени напред, разгорещени от битката (а върви наистина една темпова футболна битка), те не си дават сметка, че армейците вече са заредили и всеки момент могат да пуснат в действие най-поразяващото си оръжие - бързата контраатака в разредената, построена в линия и малобройна „синя“ защита.

49-а минута. Предугадил паса, Стоичков изненадващо се откъсва на Савов и Коев, поема топката на скорост и стигнал близо до вратата, хладнокръвно изстрелва една ракета „земя-земя“, която Здравков едва може да проследи с поглед - 2:0.

53-а минута. Едно сполучливо подаване намира Михтарски в коридор точно срещу Вълов, дрибълът му е не само бърз, но и безупречен, и Уруков с последни усилия успява да го подкоси заедно с топката. Дузпа? Не, съдията смята, че нарушение няма. Дори да беше отсъден този наказателен удар, той едва ли щеше да промени руслото на мача, но сигурно щяха да се спестят куп упреци и безкрайни коментари за тенденциозност...

55-а минута. Ветрилото на армейското нападение все по-често се разтваря и обърква и без това разредената „синя“ защита. Отново Стоичков тръгва със спринт, който вече не може да се спре, и с нарушение - няма от кого, и когато вече в близост до Здравков изстрелва топката към вратата, притичалият Коев може само леко да я отклони - нейният път към мрежата е неспасяем - 3:0.

„Витоша“ търси вече друго решение, за да преобърне мача в своя полза. Решили, че вече няма какво да се губи, в треньорския щаб преценяват, че трябва да се усили атаката, по-скоро да се направи ефективна. И на мястото на Груев в игра влиза Крумов. Това наистина внася нов импулс у „сините“, но синьото в този мач се разбра, че е още зелено. Хвърлили всички сили в атака, те занемариха грижата за защитните си бастиони и това бе веднага използвано от съперника им.

61-а минута. Почти от центъра Костадинов поема една топка и спринтира към вратата. Когато Коев го застига и събаря, нарушението е вече в наказателното поле. Стоичков не оставя никакви надежди за вратаря - ударът му е неспасяем - 4:0

76-а минута. Действията на „сините“ са вече прибързани, припрени. Това е добре дошло за Стоичков: хладнокръвно, майсторски той лъже двама бранители и прави безпомощен Здравков - 5:0.

С две думи - армейците явно наложиха своя стил, своята игра. Л. Пенев е вече във „Валенсия“ и както твърдят добре осведомените среди, посрещнат е там много сърдечно и ще играе в събота в новия си отбор. Но липсата му тук не се почувства - ЦФКА „Средец“ е намерил своята нова, по-различна схема на игра и... (защо не?) новия голмайстор. „Ицо“, „Ицо“ - неведнъж вчера скандираха трибуните. Ще бъде справедливо, ако подчертаем, че и „Витоша“ бе достоен съперник, вложи много усилия и жар в играта. Резултатът е съкрушителен, но ще се излъже всеки, който съди по него за утрешните изяви на отбора. Безспорно е едно - „Витоша“ е млад, всеки от играчите му крие много възможности и нищо чудно в скоро време с друг тон да заговорим за него.

източник вестник „Футбол“

Имаше с какво да привлича вниманието, да пробужда интереса това дерби на кръга - между челници, които винаги са били с претенции за титлата, в редиците на които фигурираха мнозина избраници на старши-треньора на националния отбор Иван Вуцов, на които ще разчита за световната квалификация с Гърция през следващата седмица във Варна. Уви, дерби нямаше. Интригата, подхранвана в началните минути, не продължи дълго. Просто армейците бяха по-добрият отбор и победата, която взеха, им осигури важна преднина в атаката за нова титла. Водени вече от своя капитан Стоичков, футболистите на ЦФКА „Средец“ държаха постоянно в „шах“ разколебаната синя защита, често поставяха на изпитание вратаря Здравков. Надмощието им бе материализирано с пет точни попадения, което красноречиво говори за съотношението на силите на терена.

В хода на играта се видя, че армейците умеят да поддържат нужното темпо, да натискат спусъка рязко и точно, да насочват усилията си право в целта. Като „допинг“ бяха за отбора действията на Стоичков - подаваше и стреляше точно, хищно се врязваше в тила на съперника. И останалите добре вършеха работата си - просто червените бяха една добре смазана машина. Така срещата бе решена твърде рано, а шансовете за сините в нея бяха твърде малко. Какво бе станало с тях? Неорганизирана бе защитата им, разпилени и несъгласувани действията им в предна линия. Опитните Искренов и Михтарски не успяха да надиграят пазачите си, грешаха често и не сториха почти нищо, за да изведат съотборниците си от глухата линия. Йорданов се опитваше да сложи някакъв ред, но само неговите усилия не бяха достатъчни. Огънаха се и младите. Така „Витоша“ отстъпи по всички показатели в играта, загуби чувствително и в резултата. Отдалечи се твърде много и от челника...

Главният съдия Стефан Чакъров ръководи добре този мач, но остави малко съмнение при подминаването на едно нарушение срещу футболист на „Витоша“ в наказателното поле на армейците.

източник вестник „Народен спорт“

Галерия

Репортаж