| Дата: | 24 юли 1939 г. 18:00 ч. | 
|---|---|
| Турнир: | Купа на Н.В. Царя 1939 - областна квалификация (Полуфинал — второ преиграване) | 
| Стадион: | Левски, София | 
| Съдия: | Райков | 
 
																	- 
									1
- 
									4
- 
									2Стоян Тановски
- 
									3Кирил Илиев
- 
									5
- 
									6Кръстьо Конов
- 
									7Златко Тодоров
- 
									8Кирчо Николов
- 
									9Кирил Миланов
- 
									10
- 
									11Стоян Ташков
- 
									
									неизвестен
 
																	- 
									1
- 
									3
- 
									4
- 
									5
- 
									11
- 
									2
- 
									6
- 
									10
- 
									7
- 
									8
- 
									9
- 
		30минДузпа - гол9. Кирил Миланов (Шипка)
- 
		50минОтстранен3. Спас Пашкуров (АС 23)
- 
		60минОтстранен5. Борислав Витошки (АС 23)
- 
		70минГол7. Златко Тодоров (Шипка)
- 
		85минОтстраненнеизвестен (Шипка)
Най-после Шипка премна една голяма пречка в пътя за Царската купа
Трети път, майка и баща“-така гласи един термин, усвоен от децата при спор в техните  игри. По пътя на същата „теория“, в  понеделник АС23 и Шипка се явиха за трети път да преиграват мача си от четвъртфинала за Царската купа, който два пъти вече завършваше при 2:2.И този път наистина спора се разреши. Шипка победи с 2:0 и се класира за полуфинала или финала. Зависи какво ще му определи жребието. Въпреки, че ще говорим по-надолу за един не до там  нормален мач. Шипка заслужи победата си, извоюва я, тъй като бе решил на всяка цена да потърси пътя за оставане в нацдивизията. И неговата устремна, амбициозна игра, допълвана от отличното отбранително крайно трио, постигна това. АС 23 загуби преди всичко поради липса на хладнокръвие, предизвикано от  ръководството на мача и невъзмежността на играчите му да остана  спокойни даже и когато са онеправдани. За това във втория хафтайм,когато техния тим  бе с девет души, поради отстраняването на Спасов и Витошки играта му бе разбита напълно и той не можа да организира нито едно нападение, каквото предвижда истинския футбол. Двата тима излязоха със същите си състави, каквито имаха на мача в събота. Само АС23 бе поставил на лявото крило юноша Ив. Димчев. защото ти туляра Вучко Йорданов „мистериозно“ бе изчезнал този ден от София и даже собствения му клуб не знаеше как, защо и къде е.Мачът от началото започна нервно, подпомаган  от  пропуските на рефера. След много променливо надмощие, както в хода на играта, така в създаваните и пропускани моменти в които не липсваха грубости и от двете страни, рефера даде дузпа срещу
АС23, която бе обърната в гол след отличен  удар на Миланов. Във вторият хафтаим  грубости зачестихи. Пререканията с рефера и изострянето на нерви с напреднаха значително и за игра въобще не можеше вече да се говори. При среща между Тодоров от Шипка и бека на АС23, Спасов, първият бе ритнат в крака. Реферът спря мача, докато изнесатъ пострадалия, после настанаха пререкания и  края, без да е свирил предварително фаул той отстрани Спасов. АС23 в един момент искаше да напусне, после играчите ядосани започнаха да правят много чести нарушения и в резултат бе  изваден от игра и Витошки. Шипка засили атакити и дясното крило Тодоров. който влезна отново в играта, дриблира цялата отбрана и отбеляза втория гол.Няма две мнения, че рефера Райков бе много слаб. той е най-големия виновник за израждането на мача, главно защото с неправилните си и колебливи решения изпусна на пълно играта. Много често, за да копенсира грешките си, той даваше съвършено неправилни решения в полза на тима, който преди това бе ощетил. такова бе и действието му за отстранението на един играч от Шипка в края на мача, което бе прекалено пресилено и неправилно но колкото е виновен рефера, дваж повече са виновни тия, които са му възложили тоя мач. Защото предварително се знаеше каква е атмосферата около него.
източник вестник „Спортъ“
 
			 
							
							