За цинизма и правото на избор

Години наред българската журналистика имаше основен цвят. Не случайно Димитър Попдимитров, бивш нападател на Левски София (поправка Динамо София), редовно пише отзиви за мачовете на армейците, заклеймявайки лошата им игра при краен резултат 3:0 в тяхна полза. Или Димитър Якимов не става футболист на България, заради синьо лоби в тези среди. Мога да продължа дълго, не се е ставало спортен журналист в БНТ (тогава БТ), БНР (тогава БР) и т.н., ако не покажеш синя книжка. Едно от основните задачи и до днес на остатъците от това затворено общество е да нападат идеята за приемственост на АС 23, Чавдар и ЦСКА.

Но да се върнем на статията и нейния призив за историята, която не може да се променя. Нека започнем по хронологичен път. Да, АС 23 е офицерски клуб, който на 9 ноември 1944 се обединява с протокол със Спартак Подуяне и Шипка-Победа, като за председател на дружеството е избран генерал Владимир Стойчев, от квотата на АС 23. На 15 февруари 1948 към Чавдар се присъединява физкултурният отдел на Централния дом на войската и новото му име е ЦДВ. На 5 май 1948 е обявено обединението на ЦДВ и Септември София под името Септември при ЦДВ. А всичко това се случва на едно и също място в Борисовата градина, на Армията, както винаги. Точка! Няма унищожаване, няма закриване, нищо! Нека не забравяме, че в този период Левски София под егидата на Цола Драгойчева става първият ведомствен отбор след обединение с Княз Кирил София, а през 1949 е и закрит, за да се създаде Динамо София. Само споменавам, че тези обединения ще продължат през цялото време на тази власт и ще присъстват в имената на двата гранда, Червено знаме и отново Септември София за червените и силният тим на Спартак София за сините.

Ако ще си говорим за онази власт, ще си спомним за първия ведомствен клуб на Динамо София под вещата егида на Цола Драгойчева, напазарувал набързо именно от Чавдар – Иван Димчев, Георги Пачеджиев. За сливането със Спартак София, който довежда на Герена футболисти като Стефан Аладжов, Павел Панов, Добромир Жечев - Бобата, Милко Гайдарски - Пилето, Васил Митков - Шопа, Людмил Горанов, Михаил Гьонин, Георги Цветков - Цупето, Иван Стоянов - Типеца.

В позицията на статията, следва морална тирада, в която се вменява вина на феновете на ЦСКА за изчезването на ръководители и футболисти на АС 23. Предполагам, че сте наясно с политическата обстановка в страната тогава, г-н Кожухаров, наясно сте, че такива има във всеки град и всяко село. Предполагам знаете, че голяма част от тези решения минават и през Цола Драгойчева, но ние за разлика от другите имаме ясна представа, че в тази политическа мътилка, мнозина са загинали, а други са направили своя избор да оцелеят. Нещо като да занесеш бюста на Сталин на Мусала, например.
Ще завърша по следния начин, единственият цинизъм е да си забравил, че живеем в правово и демократично общество и нямаш право да ограничаваш личния избор на всеки да се самоопределя и празнува своите празници, още повече подкрепени от доказателствен материал. Иначе се връщате в онова време, което се опитвате да заклеймите в собствената си статия.

П.П. Забравих да попитам, г-н Кожухаров дали знае, че новата власт носи 3 титли и 3 купи на Съветската армия за Левски София в периода 1945-1949?

П.П.П. А може ли да пресметне колко дължи Левски София за 4000 златни лева, стойността, която така и не плаща на АС 23, пресметнато с лихви и пропуснати ползи?

Документи