Илия Вълов

Илия Вълов Източник: Личен архив на Росен Петков

Илия Вълов

Вратар

Националност

BUL България

Дата на раждане

29 декември 1961 г. /на 62 години/
Кнежа

Кариера в клуба

74

Мача

6379

Минути

0

Гола

1[2]

Жълти картона

0[2]

Червени картона
[2] Статистиката за картоните не е точна преди 2001

Кариера

Юноша на Ботев Враца, дебютира в първия състав през 1981. През лятото на 1988 преминава в ЦСКА, като остава при армейците два сезона до лятото на 1990. Двукратен шампион на България през 1988/89; 1989/90, носител на купата на Народна република България 1988/89, двукратен носител на купата на Съветската армия през 1988/89; 1989/90, носител на суперкупата на България през 1989 - всички с ЦСКА. Полуфиналист за купата на националните купи през 1989 с ЦСКА. Благодарение на него армейците се класират за полуфинала, след като в реванша с холандския Рода Керкраде, отчайва нападателите на домакините с невероятните си намеси. Той спасява четири дузпи при изпълнението на 11-метровите удари и праща ЦСКА на полуфинал срещу Барселона. В него спасява дузпа, изпълнена от Гари Линекер. След това играе в Локомотив София от юли до септември 1990 и немския Берлинер Динамо от октомври 1990 до лятото на 1991. От август 1991 до ноември 1991 е в австрийския Аустрия Виена - шампион на Австрия, носител на купата и суперкупата на Австрия през сезон 1991/92 с Аустрия Виена Австрия, а след това играе в Добруджа Добрич от януари до юни 1992. От лятото на 1992 е в турския Кършияка Измир, а през сезон 1994/95 е в Денизлиспор Турция. През 1997 играе и в турския Алтай Измир, след което се връща в Ботев Враца от 1999 до 2001. Последно играе в Расово. Има 253 мача в А група (180 за Ботев Враца, 46 за ЦСКА, 15 за Локомотив София и 12 за Добруджа). На трето място в анкетата за футболист на годината за 1989 с червената фланелка.

Национал на България с 34 мача, в състава на България на световното първенство в Мексико през 1986 , но не взима участие. Дебютира на 31 август 1983 при победата с 3:2 над Гърция, а последен мач записва на 26 септември 1990 при загубата с 2:0 от Швеция. 

След прекратяване на състезателната си кариера е старши треньор на Ботев Враца в периода от 1999 до 2002, треньор на вратарите в Черно море Варна в периода 2002/04. Завръща се в ЦСКА като треньор на вратарите от април 2006 до края на септември 2006, след което през 2007 е треньор на вратарите в школата на армейците. Треньор на вратарите в Литекс Ловеч. През лятото на 2015 е назначен като изпълнителен директор на Ботев Враца до началото на 2016. На 1 август 2019 започва работа като треньор на вратарите в школата на Ботев Враца и остава на поста до юни 2021. На 14 август 2023 се завръща в Ботев Враца като треньор на вратарите в академията на клуба. 

Баща на защитника на ЦСКА и националния отбор Валентин Илиев.

Мачове за:
Мачове като:

официални мачове

Купа на Съветската армия 1989/90 — Финал

ЦСКА
(София)

2:1

5 юни 1990 г.
Славия, София

Ботев
(Пловдив)

Купа на НРБ 1989/90 — Финал

ЦСКА
(София)

0:2

30 май 1990 г. 18:00 ч.
Христо Ботев, Габрово

Сливен
(Сливен)

„А“ републиканска футболна група 1989/90 — 29-и кръг

Ботев
(Враца)

3:5

26 май 1990 г. 18:00 ч.
Христо Ботев, Враца

ЦСКА
(София)

Купа на Съветската армия 1989/90 — Полуфинал

ЦСКА
(София)

3:1

23 май 1990 г.
Народна армия, София

Берое
(Стара Загора)

„А“ републиканска футболна група 1989/90 — 28-и кръг

Дунав
(Русе)

2:2

19 май 1990 г. 18:00 ч.
Градски, Русе

ЦСКА
(София)

Купа на НРБ 1989/90 — Полуфинал — реванш

Славия
(София)

0:1

16 май 1990 г. 17:30 ч.
Славия, София

ЦСКА
(София)

„А“ републиканска футболна група 1989/90 — 27-и кръг

ЦСКА
(София)

4:0

12 май 1990 г. 18:00 ч.
Народна армия, София

Локомотив
(Пловдив)

„А“ републиканска футболна група 1989/90 — 26-и кръг

Локомотив
(Горна Оряховица)

1:1

2 май 1990 г. 18:00 ч.
Димитър Дюлгеров, Горна Оряховица

ЦСКА
(София)

„А“ републиканска футболна група 1989/90 — 25-и кръг

ЦСКА
(София)

3:1

28 април 1990 г. 19:15 ч.
Народна армия, София

Пирин
(Благоевград)

Купа на НРБ 1989/90 — Полуфинал — първа среща

ЦСКА
(София)

3:0

25 април 1990 г.
Народна армия, София

Славия
(София)