ЦСКА​ „СЕПТ. ЗНАМЕ“ - „ЛЕВСКИ-СПАРТАК“ 3:1

Армейците постигнаха заслужена победа. Тя бе плод на хубавата игра на целия отбор, на правилната тактическа постройка, която елиминира всякакви случайности в защитата, а напред позволи на бързите Марашлиев и Жеков да застрашавата вратата на съперниците им. Пенев бе стабилен „метач", но намери време да отиди и напред и да даде сигнал за атака. Якимов с чудесни технически изпълнения показа, че възвръща добрата си форма, вратарят Филипов бе непробиваема преграда. Останалите - всеки според възможностите си - дадоха много за хубавия успех, който изведе ЦСКА „Септемврийско знаме“ с пет точки аванс във временното класииране и практически го направи шампион.

Футболистите на „Левски-Спартак“ отстъпваха във всяко отношение. Увлечени в атаки (безплодни, защото точността на подаванията бе равна почти на нула), те сякаш забравиха, че трябва да пазят и вратата си. А след като в началото на второто полувреме „получиха“ и трети гол, изпаднаха в безизходица. Смените на Костов с П.Панов и на Богданов със Соколов оживиха малко играта, но не я направиха по-точна и целенасочена.

Марин Христозов

предоставил Тодор Гърбатов

1:3 ПЪЛНО ПРЕВЪЗХОДСТВО

Решителен мач в шампионата. Спечелеше ли „Левски-Спартак“ – щеше да има още „ако“. Спечелеше ли ЦСКА „Септ. знаме“ – вече нямаше да има „ако“, всичко ставаше от ясно по-ясно...

ЦСКА „Септ. знаме“ спечели спортното сражение в шампионски стил. Той би съперника си по всички показатели, без изключение.

Мачът започна необикновено, поради необикновения гол на Пенев. Не беше изтекла първата минута, когато Пенев, излязъл напред, нанесе такъв светкавичен удар от 30 метра, че вратарят Михайлов не видя топката преди да тупне в мрежата, както сигурно не я видяха и половината от зрителите. На таблато се появи 0:1...

Най-вълнуващият мач започна най-вълнуващо... „Левски-Спартак“ тръгна да търси обрат и в продължение на петнайсетина минути играта му изглеждаше надеждна. Импулси на А. Костов по левия фланг извеждаха там няколко пъти Аспарухов, който подаваше удобни топки пред вратата, но всичко завършваше с възклицанията на публиката. Около 15-та минута защитата на ЦСКА преживя най-тежките минути, натискът на „сините“ бе яростен. Но и в тия моменти се видя, че армейският тим няма намерение да отстъпва, че днес е далеч от всяко малодушие. Чувстувайки опасността, той се облегна на своята техника, за да успокои играта и себе си. А когато това беше вършено с амбиция, твърдост и неотстъпност във всеки момент, във всяка схватка – то значеше много за развоя на мача. Така бе постигнато не само равновесие, но и такава насока на играта, при която ЦСКА прилагаше пълно своите силни качества. В средната зона енергично действуваха Пенев, Б. Станков и Никодимов – и това създаваше бойко настроение у целия тим през целия мач. Тук тази тройка се срещаше често с Якимов и Цанев, завързваше комбинации, при които се преминаваше от един ритъм в друг и най-неочаквано се пускаше в пробив играч в червена фланелка. В 30 мин., след като дълго маневрира с топката, Якимов даде хубав пас в коридор на Жеков, бомбардирът спринтира зад защитата на „сините“ и би точно край излезлия срещу него Михайлов – 0:2.

Това бе съкрушителният удар на армейците! Тяхното настроение подскочи с няколко градуса, с толкова, с колкото се понижи настриението на техните съперници. Вярно, „сините“, отчаяни, не се отказаха да атакуват. Но в действията им се изгуби всяка система, което се отрази и на нападателите, и на защитата. До почивката те спечелиха 6 корнера, но без резултат (само в 40 мин. след такъв удар Аспарухов с глава улучи греда).

В същото време армейците изявиха своите силни страни и разликите със съперника. Бяха по-смели и неотстъпчиви в борбата за топката; нападателите маневрираха непрекъснато, а като тръгнаха в атака – отиваха с всички сили до край, към вратата, към целта... За тях нямаше загубена топка, нямаше непреодолима преграда.

Историята с първия гол се повтори след почивката. В един момент Жеков напредна от левия фланг към центъра и преди да влезе в наказателното поле нанесе силен удар под напречната греда – 3:0. Тържеството на ЦСКА бе пълно, колкото бе пълно и разстройството на „Левски-Спартак“. Армейците можеше да си позволят „да си поиграят“, да внесат и нещо зрелищно,, макар че нищо вече не можеше да бъде по-красиво от ония три гола...

А „Левски-Спартак“, вече обезкуражен, изпадна в безпътица. За него сякаш остана един-единствен ход – да изсипва топки пред вратата, с надеждата, че Аспарухов ще направи нещо, ако противникът сгреши... Но капитанът не направи нищо съществено, дори в два случая, когато имаше идеално топката и бе въпрос на елементарна техника да реализира. Той не можа да даде пример нито с воля, нито с решителен ход. Единственият успех на „сините“ дойде след силен удар на Гьонин, когато П. Панов се добра пръв до отбитата от вратаря топка – 1:3.

Мачът завърши. Армейците бяха изпратени с бурни ръкопляскания. Това бяха поздравления не само към победителя в този мач, но и към бъдещия шампион, който знае да се сражава.

АЛЕКСАНДЪР ЯСНИКОВ

ВИТРИНА НА МАЧА

ЛЕВСКИ-СПАРТАК                                                      ЦСКА

13 (8)                               УДАРИ                                    18 (10)

7 (5)                              от нак. поле                                  5 (3)

6 (3)                            вън от нак. поле                            13 (7)

7 (3)                               във вратата                                  4 (2)

2 (1)                             край вратата                                  12 (7)

2 (2)                                      греди                                      0 (0)

2 (2)                                 пресечени                                  2 (1)

13 (5)                              НАРУШЕНИЯ                          25 (15)

9 (5)                                 ЗАСАДИ                                   4 (3)

9 (6)                               КОРНЕРИ                                   3 (1)

Забележка: Цифрите в скоби се отнасят за първото полувреме.

РАЗВРЪЗКАТА ДОЙДЕ

Във всеки шампионат, малко по-рано или по-късно, идва един такъв момент на развръзка. Сега този момент дойде три кръга преди края. И вече можем да кажем, че ако теоретически все още съществува едно „ако“ за този или онзи отбор за спечелване на титлата или пък за запазване на мястото в „А“ РФГ то на практика можем да „коронясаме“ новия шампион в лицето на ЦСКА „Септ. знаме“ и да поднесем нашите съболезнования на „Добруджа“. Това сочи трезвият размисъл и реалната оценка на сегашната ситуация.

ЦСКА „Септ. знаме“ надигра „Левски-Спартак“. За по-малко от месец ЦСКА „Септ. знаме“ спечели на два пъти от „Левски-Спартак“, и то в решителни мачове, в които веднъж се определяше кой да бъде носителят на купата и вторият път – във възлов мач за шампионската титла. Ако обаче при първата победа можеше да се говори и за известна доза шанс, то сега трябва да кажем, че ЦСКА надигра по всички линии своя противник и вкараните три гола и победата са безапелационни. Впрочем, на този мач днес се спира по-подробно в свой анализ един от нашите съюзни треньори, та затова ще отминем редица от спортно-техническите въпроси, който повдигна големия двубой.

Иска ни се само да кажем няколко думи за начина, по който бяха композирани двата отбора и за някои принципи, които е прието да се спазват в подобни случаи. За такива решителни мачове е прието да намират място в отбора не само най-добре подготвените, но и най-опитните и най-психически устойчивите. Можем да кажем, че ЦСКА спази напълно този принцип и се довери на ония, които преди петнадесетина дена бяха вече вписали една ценна победа на своя отбор. Знае се например, че в момента ЦСКА няма първи и втори вратар, че обикновено еднакво се разчита на Филипов и Йорданов. Но когато се дойде до мач ЦСКА – „Левски-Спартак“, тогава армейците имат своя първи вратар, и това безсорно е Филипов. Защо? Филипов е „късметлия“?... Не, тук няма място за късмет и фатализъм! Работите чисто и просто се свеждат до психическата нагласа на състезателите. И ето че Филипов винаги играе със здрави нерви, мобилизиран до краен предел и психичекси добре подготвен срещу „сините“ и всички последни успехи на неговия отбор срещу силния противник са свързани и с неговото име. Сигурната му игра създава спокойствие и действува добре на психиката и на съиграчите му.

В същото време в тази насока работите не седяха като че ли достатъчно добре в отбора на „Левски-Спартак“. Един опитен и добре действуващ според нас докато беше на терена Ал. Костов бе заменен като че ли само така, „дано стане нещо!“ Видяхме един Гьонин 90 минути в игра, въпреки че той дълго време не беше поставян въобще в състава. И Соколов след дълго отсъствие се появи на „свиждане“ с публиката! Добре, но такива „тайни оръжия“, видя се на практика, не носят желания ефект. Затова в подобни срещи място за експерименти няма и не бива да има. Хазартът тук е най-малко уместен, защото трябва да се гласува доверие на пълноценни във всяко отношение състезатели (и физически, и психически, и технически, и с опит!) в едно такова стълкновение на терена на майсторство, нерви, воля и дух.

На „Левски-Спартак“ изневери още и големия му „ас“ Аспарухов. Могат да се потърсят и други причини за това, но основното си остава според нас в това, че Аспарухов като че ли не е в последно време достатъчно трудолюбив в тренировките и не се натоварва както трябва в тях. Да вземе пример от Бонев! Този момък също се беше поотпуснал в началото на пролетта, ала след това се стресна, започна да тренира повече от всички свои клубни съиграчи (казват, след ансамблови занимания оставал дори да тренира сам), спадна цели 6 кг, та да му е по-леко на терена и започнахме да го виждаме все по-силен от мач на мач: в Ниш, в Торино, сега във Варна... Днес в големия футбол само с талант не може да се играе, нужно е и трудолюбие. И не е престарял Аспарухов още 26-годишен е... Трябва да се съвземе овреме, на него разчита много и националния ни отбор и затова му отделяме тук толкова много редове.

... А сега, след големия мач, вече струва ни се можем да пожелаем на ЦСКА „Септ. знаме“ да ни представи достойно в следващия турнир на шампионите, а на „Левски-Спартак“ – в европейския турнир на носителите на купите, в който ще участвува като финалист в мача за Купата на Съветската армия...

ЦСКА „Септемврийско знаме“ В ШАМПИОНСКИ СТИЛ

Пряката среща между лидера ЦСКА „Септ. знаме“ и „Левски-Спартак“ бе решителна за крайния изход на първенството, с оглед излъчването на новия републикански шампион. След загубата на финала за Купата на Съветската армия се очакваше „сините“ да подходят сега много по-отговорно, волево е целенасочено, за да се реваншират и подсилят позициите си на кандидати за титлата. Но очакванията и желанието са едно, а изпълнението – друго. На терена нещата се развиха така, че на „Левски-Спартак“ не остана нищо друго, освен да преклони глава пред по-зрялата и находчива игра на армейците...

Носителят на Купата е вече фактически и на шампионския пиедестал. Във важния двубой той подходи сигурно и мъдро, като разположи силите си в четири ешалона в дълбочината на игрището плюс един „метач“. В първата линия щурмуваха Марашлиев и Жеков, подкрепяни от Цанев и Якимов. Никодимов и Б. Станков бяха предмостието на защитниците Гаганелов, Пенев и Маринчев, а зад гърба на всички действуваше К. Станков. На базата на едно наситено от свои състезатели собствено поле армейците разчитаха на изключителна подвижност, импровизация и рационално прегрупирване както в отбрана, така и в нападение. Като овладяха средата на терена, те печелиха опорни точки за отправяне на топки към шарещите в полето на противника Марашлиев и Жеков. А когато се налагаше да се атакува постепенно, в подстъпите към вратата на „сините“ виждахме вече да се включват още и Цанев, Якимов, Никодимов, Б. Станков – както в дълбочина, така и по фланговете. Правилото, че при атаката винаги трябва да има човек на фланга бе нагледно демонстрирано като практически най-полезно действие за превземане на вратата на противника.

Отлично се осъществяваше и защитната концепция. Когато трябваше да се брани, отборът като цяло се оттегляше компактно и организирано. Дори и Жеков виждахме понякога пред собственото наказателно поле! Изобщо на тази среща ЦСКА „Септ. знаме“ наподобяваше добре регулирана машина, която действуваше безотказно. Освен като силен колектив, армейският тим се изяви и с добри прояви на отделните изпълнители. Радва подобрената игра на Якимов, Жеков, Никодимов, Пенев, а Цанев доказа, че твърде прибързано някои искат да го зачислят към „запаса“. Пред и на вратата младите К. Станков и Филипов показаха отличен усет за пласиране и противодействие на всички опасности, възникнали в зоната им. Като слабост на победителите може да се отчетат моментите на паника пред собствената им врата (15 – 30 мин.), както и допускането на нотки на несериозност при разиграването на топката в последните минути на мача. Тогава бяха наказани и с гол, а и можеше да се стигне и до още неприятности...

„Левски-Спартак“ разочарова привържениците си не само със загубата, но и с играта си. Получили гол във вратата си още в първата минута на мача, състезателите му не намериха сили да се мобилизират и организират играта си до последния съдийски сигнал. В отбраната равновесието между персоналното покритие и зоновата защита бе сериозно нарушено. Жечев и Гайдарски първи не можаха да се ориентират и намерят местата си за най-успешно противодействие на армейските нападатели и „увиснаха“ в собственото си поле. Това се отрази по-нататък и върху сигурността на колегите им Ивков и Аладжов. Така се стигна до куриоза при подчертано числено превъзходство в собствената си половина „сините“ да дават възможност на двама противникови нападатели (Жеков и Марашлиев) да маневрират свободно и успешно по целия фронт пред Михайлов и да получават топката, когато си поискат... „Ахилесовата пета“ на „Левски-Спартак“ при това положение се оказаха фланговете, особено този откъм страната на Гайдарски, където стремително и находчиво нахлуваха Никодимов, Маринчев, Пенев. Средната линия, в лицето на Кирилов, Богданов и Костов, не можа да се пребори за надмощие с преките си противници, а и не се оказа в състояние да подхранва умело своето нападение, нито да се включва в атака с по-находчиви придвижвания. Заедно с това те даваха възможност на армейските състезатели да овладяват спокойно топката, изчаквайки срещата с тях пред собственото си наказателно поле. Като прибавим към всичко това и стихийността в действията на нападателите, липсата на импровизация и настойчивост, на морално-волеви импулси, получаваме картина на игра с крайно мрачни и подтискащи тонове. Включването през второто полувреме на младия П. Панов, а по-късно и на Соколов, бе само опит да се променят обърнатите вече с главата надолу неща по отношение на цялостната организация на играта. Все пак, видяхме някои добри тактически подавания и предвижвания от страна на Панов. Показаното на тази среща от „Левски-Спартак“ е далеч от действителните възможности на отбора. И това е най-жалкото! Нужно е повече чувство за отговорност у състезателите за защита на престижа на своето дружество!

Димитър ДОЙЧИНОВ

Съюзен треньор

Предоставил В. Янкулов