Без Маринов и без наказания Блангев, пловдивчани трябваше да се преустроят в играта. Въпреки това започнаха надеждно. Редяха атаките предимно по фланговете, на няколко пъти съумяха да пробият армейската защита и поставиха Велинов на изпитание. В 3-ата минута Бакалов от въздуха стреля, но националният вратар потвърди класата си. По-сетне Манолов улучи напречната греда, а Костадинов, сам срещу армейската врата, изпусна най-реалния шанс. Имаше настроение и подем, на които, кой знае защо, остана чужд само Славков.

...После ЦСКА взе диригентската палка. След пробив отляво Младенов стреля, топката се отби от гърдите на Пейчев, осмицата я посрещна и спокойно я изпрати в мрежата. Секна песента на „канарчетата“. Армейците започнаха методично да налагат волята си и логично доведоха резултата до 3:0. Съобразително съсредоточиха острието по левия фланг, където Бакалов играеше на необичаен за него пост и бе твърде уязвим. Оттук дойдоха и останалите голове, а този на Здравков имаме пълно основание да отнесем към класиката. Почувствува се по-голямата рутина и най-вече по-точната стрелба на шампионите. Тракийци в последните минути отново се активизираха, но всичко беше вече свършено.

източник вестник „Народен спорт“, Брой № 5279, 10.06.1982