Непрестанният дъжд и подгизналият терен поставиха на сериозно изпитание кондицията и морално-волевата подготовка на 22-та на терена. И ако още в началото искаме да изразим преди всичко задоволството си от проявената физическа подготовка на двата отбора, то тази оптимастична констатация се засилва още повече, като се има предвид „декора“ на мача.

Това беше един хубав и подчертано мъжествен двубой, макар и „непосолен“ с гол. Още след съдийския сигнал армейците се вдигнаха на шурм и с голямо движение по терена завладяха невралгичните точки на терена, особено неговата централна част, където направо хазайничеха. Но срещнаха изключително сърцата и добре организирана защита, особено в лицето на неуморимия Христакиев. Така много от подетите комбинации губеха своите логични нишки още пред наказателното поле на локомотивци, малко топки бяха адресирани към Хаджийски, а и той бранеше добре своята мрежа. Докато обаче отбраната на пловдивчани се задъхваше да спира непрекъснато налиташите вълни, техните нападатели, пък и констукторът Бонев правеха напред малко, за да поемат тежест и върху своите плещи. Сигурно върху това им е обърнал внимание и треньорът през почивката през второто полувреме те, особено Василев, заиграха по-напористо. Вярно, отправиха само един-два опасни удари, парирани сигурно и с вещина от Йорданов (твърлението на треньора Манол Манолов, че Пенев е бил най-добрия играч на армейския отбор на тунето в Бразилия се потвърди и той рядко позволяваше на някого да безпокои колегата му с №1 на фланелката), но все пак пренасянето навреме на топката в полето на армейците имаше тоза значение, че се даваше отдих на крайно натоварените с работа пловливски защитници.

Мачът клонеше към своя край когато Якимов остана сам срещу Хапжийски, но топката в локва ли се оказа, какво ли, но вместо удар последва един „пас“ към вратаря и нищо повече. Така срещата завърши наравно и без гол, но оставн добро настроение сред зрителите.

източник вестник „Народен спорт“