Ако имаше някой, който да залага повече на предпазливото действие, на изчакването, това бяха българските футболисти. Развръзката от първото действие не предразполагаше към такова поведение. Но им прави чест, че не го възприеха, а потърсиха като решение и атаката, за да узаконят онова, което им се полагаше след блестящия мач в Монако и благоприятния турнирен резултат там. И те, защото гостите въобще нямаха друг избор, освен да играят открито, да търсят възмездие. Това определи и характера на битката, която се завърза по всички части на терена — битка с остри сблъсъци, с динамични ходове, с маневри предимно по фланговете. ЦСКА „Септемврийско знаме“ бе далеч по-активният отбор, действуваше тотално в атака, беше уверен в себе си, не правеше никакви калкулации. Беше зрял отбор! Превъзходството му се очерта по всички посоки — и в техническо, и в тактическо, и в морално-волево отношение. То се изрази и с двете попадения — на Ст. Младенов, падението който пое топката след пас и без да бави я заби в мрежата зад Стамбули, и Здравков, изпълнил великолепно дузпата, присъдена за събаряне на Славков. 2:0 и общо 4:2 — това значеше, че спорът е приключил, че нашите армейци са вече отвъд бариерата на първия турнирен етап...

Така си мислехме през цялото първо полувреме, през което българите доминираха, играеха силно, модерно, със сърце. Най-активни бяха Янчев, Танев, Ст. Младенов, Марков в нападение, безкомпромисно действуваха и Здравков, Димитров, Безински, а особено Н. Младенов, обезвредил всички, които се опитаха да преминат през неговата зона. „Принцовете“ от Монако компенсираха безсилието си с нечиста игра, с груби нарушения, при което на Беноа бе показан пътят към съблекалнята. Какво по-добро от това — в оставащите до края 39 минути да получиш и числено превъзходство!?...

Но... стана така, че сякаш „белите“ от Монте Карло получиха повече пространство... Странно бе от тоя момент нататък поведението на нашите вицешампиони — допуснаха съперникът да вземе инициативата, да накара стадиона да тръпне до края. При 2:0, при така подчертаното надмощие, при очевидното игрово и дисплейно превъзходство се стигна до 2:1, до риска да се прекатури колата... Слава богу, всичко завърши добре. Това е най-важното. Така или иначе прав излезе вестник „Нис-Матен“, който писа след първия мач на стадион „Луи II“ преди две седмици, че ЦСКА се оказа наистина голям залък за „Монако“. Браво, армейци!

източник вестник „Народен спорт“ бр. 118 от 1984 г.

Галерия

Репортаж

Сувенири