РАЗВОЯТ

Тази есен „канарчетата“ бяха най-неблагодарните гости - да те е яд да ги поканиш на свой терен. С три победи и две равни срещи те натрупаха такъв нетрадиционен точков актив „навън", че изглежда вчерашния мач срещу „детска градина № 3“ взеха за предварително спечелен. Започнаха като нашега, а след това стана ясно, че този слънчев топъл ден в средата на ноември като че бе налял краката им с пролетна умора: бавни, наповрътливи, те играха някак без настроение, без стръв - не мач, а отбиване на тегоба...

Младите армейци, решили да вземат своето още в началото, с бързи и опростени действия не дадоха нито минута покой на своя опитен съперник. С много движение и амбиция, явно в добро физическо и психическо състояние, несковани от специални персонални задачи и указания, те заиграха напористо, вдъхновено и така „отръскаха“ пловдивчани, че головете западаха като круши. „Великолепната седморка“ бе започната от К. Янчев. Явно недоволен от наивните пропуски на Павлов и Марашлиев, той отправи такъв „оръдеен изстрел“ извън наказателното пеле, че Чернев само изгледа топката дали ще скъса мрежата в ъгъла... След това дойде ред на Марашлиев да върне вниманието на публиката към основното си качество - резултатността. В първия случай показа бърза реакция при головия удар, а във втория - съобразителността си да заобиколи чакащия да хване центрираната топка Чернев и с гърди да отбележи ефектен и радко срещан гол. Дори и след това пловдивчани не успяха „да се ядосат“ и продължиха в същото приспивно темпо и приятелски да наблюдават какво още могат армейците... Вярно е, че малко преди почивката Коилов и Кочев изградиха като нашега великолепна комбинация с едно докосване, но това, че тя не доведе до гол, изглежда пак никого не трогна. Едва през второто полувреме, когато Бакалов съобразително и сигурно отправи отбитата от гредата топка в мрежата, Петров по същия начин отбеляза почетния гол за „канарчетата“. Уви, това не донесе никакъв обрат - последваха нови три гола, до един неотразими. Една истинска „великолепна седморка."

ТАКТИКАТА

В понятието професионализъм едни виждат пазарни цени, други - енергични действия, трети - строги правила. Едно правило обаче е задължително - отношението на състезателите към самата игра. Защото тя проверява не потенциалните възможности, а постигнатото умение. Двубоят ЦСКА - „Ботев“ навярно представляваше много сполучлив образец в това отношение. Защото треньорите и на двата състава насочиха състезателите си към опеделени колективни действия, но им предоставиха много голяма свобода и за индивидуалните усилия.

Желанието на Дерменджиев бе съставът му да покаже онези чудесни синхронност и плавност в действията, така добре характеризиращи отбора в миналото. Същевременно той се бе примирил с обстоятелството, че им липсва необходимата бързина за скоростните действия от почерка на предишния „Ботев“. Но на практика в мача това не се оказа решаващото. Голямата комбинация не можа да се осъществи поради допуснати грешки в изпълнението на някои прости елементи. Главното бе това, че „Ботев“ се опита да играе в свойствения си стил, но с изменени много важни подробности в строежа на атаката. Отборът загуби много от блясъка си, поради това че и при постепенния преход към нападателни действия, и при скоростните контраатаки използваше изключително подавания на крак. Тази монотонност в действията му беше едната страна на бедата. В отбранителен план, дори далеч от собствената си врата, отборът съхраняваше от 5 до 6 състезатели в крайната си защитна линия, а това неминуемо се отрази в контрола на игровите действия в средата на терена. Тъкмо там, където става забавянето на противниковите маневри, където може да се извърши изненадващо отнемане и откъдето могат да се подемат внезапни и сполучливи атаки. Състезателите рядко  преливаха действията в отбрана и нападение - само защитникът Кочев успя веднага да създаде опасна ситуация в близост до вратата на противника. Ето защо игровата идея в действията на „Ботев“ изглеждаше скована, повяхнала, съпротивата - колеблива, а отрицателният резултат - чувствителен.

Старши треньорът на ЦСКА Никодимов тръгна по друг път. На първо място той постави изискването пред състезателите си да действат скоростно и със стремеж да надделеят и да решат срещата още в първата и третина. Тази емоционална окраска в изискванията увлече играчите, защото освен всичко друго отчиташе и обстоятелството, че едно благоприятно развитие на резултата в полза на „Ботев“ би увеличило ефикасността  на този изграден от по-опитни състезатели отбор. Правилното и творческото интерпретиране на задачата от страна на младите и амбициозни армейски състезатели създаде именно този особен тонус, който ги подтикна да вложат повече от себе си. Отборът строеше атакуващите си действия с размах, с правилно натоварени ляв и десен фланг. Съставът бързо се ориентира и въведе в действията си опасни включвания от дълбочина, ниски и точни подавания от фланга в рисковата зона пред вратата, зачестиха опитите за далечна стрелба.

Независимо от това, че не всички линии бяха достатъчно ефективни, че грешките и сривът в атакуващите действия в средата на терена бяха по-големи, отколкото в нападателната линия, независимо че при неутрализирането на постепенните атаки на „Ботев“ армейската защита неоправдано отстъпваше назад и обикновено сполучниво се справяше с атаките непосредствено пред своята врата, с което губеше време и пространство за ответни действия, тактическият двубой окончателно бе спечелен от ЦСКА. Особено през второто полувреме, когато колкото и парадоксално да звучи, заигра на контраатаки и предостави на „Ботев“ възможността за масирани, но неефективни многоходови нападения, които той не владее добре. Каква по-голяма награда от това да принудиш съперника да заиграе в схема, която не е характерна за него! И разултатът не закъсня...

На фона на добре синхронизираните действия на армейците ми се иска да отлича един състезател - Павлов. Той се изяви именно като изразител на новото и полезното в играта на целия състав: бързи и скоростни преходи от защита в нападение, далечна стрелба, хитроумни подавания от дълбочина, и нещо, което много рядко може да се забележи в играта на българските нападатели - ранна борба за топката пред вратата на съперника, сполучливо „открадване“ на редица топки и куп неприятности за противника.

СЪДИЙСТВОТО

Варненският арбитър Хугас Месропов се справи успешно. Заслужава да изтъкнем точния му критерий при разграничаване на твърдите от грубите действия на съперниците, както и вярното му чувство към авантажните положения. Със своята взискателност към непозволените прояви на футболистите той способства състезанието да премине в коректен дух. Можеше обаче да накаже Зайцев ("Ботев") не само с непряк свободен удар, но и с жълт картон за изразеното от него несъгласие към съдийското решение. Помощник съдиите Светослав Славов и Иван Атанасов също проявиха точност при определяне на засадите.

източник вестник „Футбол“

Голът на Емил Димитров (87′) бе след изключително воле от 30 м.

Сувенири