След подадена докладна записка на треньорското ръководство клубният съвет е изготвил проект за решение да бъдат отстранени за 6 месеца от учебно-тренировъчния процес Тр. Иванов, Г. Георгиев и П. Витанов... Изглежда „крушката си има по-дълга опашка", която не започва от Олимпийския стадион в Мюнхен. Още утре ще се установи дали „Светата троица“ разбира своите професионални задължения и цени ли „футболната си кожа“ не само на вътрешния, но и на международния пазар...

По този начин срещата на „червените“ с „Миньор“ се превърна в един експеримент на младостта. В първите 12 минути на двубоя Аспарух Никодимов видя (може би) бъдещите си идеи, а публиката за момент забрави, че липсваха и Стоичков, и Л. Пенев, и Костадинов, и... сегашните трима „немирници“. Връзката между нападатели (най-вече Ант. Димитров), полузащита (Янчев и Бакалов) и защита (Уруков и Е. Димитров) се осъществяваше в мълниеносни темпове и резултатът стигна „българската точка на спокойствие“ - 2:0. Последваха 78 минути в реалността, а за последния четвърт час на второто полувреме най-точното определение бе „сурова, чиновническа футболна действителност по нашенски“.

Миньорци въпреки класическата загуба не бяха жълт фон. Играеха с разгърнати атаки, стремяха се да разиграват топката с едно докосване. Бедата идваше оттам, че в самото наказателно поле, където все пак трябваше да се нанесе решителният удар, „жълто-черните“ бяха по-незабележими от „пристанищните“ тромби на многобройната си публика. Но по достойнство бяха оценени фаулът на Григоров в 51-ата мин и особено атаката на М. Вълков и почти сигурният гол с глава на Славчев, който Р. Апостолов виртуозно спаси.

"Червените“ в този мач освен споменатите 12 минути играха свободно, без европейски клубни илюзии, с поглед в собствените си бъднини... А те не изглеждат сиви, защото има нестандартни решения, смяна на темпото, има и хаос, и неточност пред гола, и умора в края на мача. Но този двубой бе за ЦСКА като една открехната врата към... собственото му име - при условие, че тази среща с „Миньор“ не остане като модел за силна игра...

източник вестник „Футбол“