Човешкият пръстен, опасващ по ръба чашата на стадиона, мислено ни накара да извадим от нафталина носталгичните спомени от 60-те години, когато тази импозантна гледка се срещаше твърде често. А сега осигуреният от ръководството на ФК „ЦСКА“ безплатен вход се оказа лакмус със социален нюанс — дали феноменът „футбол“ вече е ерозирал у нас, както и дали българинът е достигнал до екзистенц-минимума? Позабравената атмосфера по трибуните бе налице, но тя липсваше на терена...

ШОК(ОВА) ТЕРАПИЯ

Немецът трудно може да бъде смутен, а още по-малко — разтревожен. Нито чувствителната загуба в последния кръг от „Карлсруе“, нито елиминирането на „Байерн“ и „Щутгарт“ предния ден бяха в състояние да извадят от равновесие невъзмутимите играчи на „Хамбургер“, които бяха абсолютно сигурни и убедени в крайния успех. Те знаеха, че трябва да отбележат гол, а преизпълниха нормата си четворно. След победата си в първия мач не бяха получили нито пфениг, а обещаната премия при елиминиране бе 10 хиляди марки на играч — без значение дали щяха да загубят в София с 1:3 или 2:4, да завършат наравно или пък да спечелят убедително (както всъщност и направиха). Класирането им за следващия кръг означаваше много пари — не само за тях, но и за клуба — много повече, отколкото за ЦСКА. Знаеха и за безплатния достъп и за очаквания пълен стадион, но това слабо ги вълнуваше. Петима от състезателите бяха поискали да бъдат с жените си при гостуването в София, но са получили категоричен отказ от страна на клубното ръководство с мотивировката, че „сега е необходимо да бъдат концентрирани и да мислят само за футбол“.

На пръв поглед треньорът Шок нямаше какво да крие и извади почти същия състав, с който се представи в Хамбург, като само на мястото на Екел сега беше Боде. Според немските колеги „хамбургерите“ щяха да приложат схемата 4-5-1 с наситена среда на терена и Фурток като единствено изнесено напред острие. Те предсказваха „новинката“, която Шок е подготвил на „червените“, да се състои във взаимозаменяемостта между Ек и Кобер и като нападатели, и като защитници. Именно Кобер трябваше да бъде в ролята на Роде от двубоя в Хамбург, който пък сега щеше да си остане типичен защитник. Да, Роде действително бе неотстъпно в ариергарда на своите, като доказа, че нападателните му пориви не са му попречили да забрави преките си задължения. Изненада обаче отново имаше и тя дойде от Шпьорл, комуто не бе трудно да усети, че Начов не може да замести пълноценно наказания Видов, и нахлуваше в неговата зона безпрепятствено и на скорост. Така и в двата мача играчи, чиито номера поне не се асоциираха със знаци за повишено внимание, с головете си на практика решиха спора. Германците останаха верни на себе си да са безразлични към собствения или чуждия терен, след като в Забже направиха 3:0 на „Гурник“, сега в София „преместиха“ цифрите на 4 към 1. След мача президентът на „Хамбургер“ Хунке бе пределно откровен: „Нашите играчи се представиха тук по-успешно, отколкото в Хамбург, тъй като бяха по-концентрирани и съсредоточени. В създадената благоприятна обстановка за тях състезателите на ЦСКА бяха излишно пренапрегнати.“ Два полюса в поведението, които нагледно илюстрират първоизточника на неочаквано големия резултат.

КОМПЛЕКС „ГЕРМАНИЯ“, БЛОК 4

Футболът е психология с главно „П“. В немалко случаи именно тя е била решаващото условие, което до голяма степен е предопределяло изхода на срещите. Сигурен съм, че предварителната нагласа и мотивацията на „червените“ е била на необходимото равнище, интересната идея за безплатния вход създаде атмосферата на големия мач, шоу-програмата два часа преди началото още повече повиши градусите — но това бе външната обвивка на нещата. Много по-важно бе как всеки един от състезателите и отборът като цяло ще намери онзи вътрешен импулс, който не само ще го мобилизира, но и ще го разкрепости психически. За съжаление отново се видя, че огромното напрежение се оказа непосилен товар за крехките плещи на мнозина, които срещу „Парма“ само се „опариха“, без обаче да „прегорят“ във „фурната“ на европейските турнири. Макар и неволно се създаде някаква илюзорна представа относно възможностите на „Хамбургер“, подсилена в известен смисъл и от впечатленията на първата среща. Отново имаше пълно разминаване между амбиции и реалности, въпреки че свирката на италианеца Пецела звучеше фалшиво в решаващи моменти (ситуацията преди първия немски гол). Нелепата контузия на Лечков сигурно му пречеше, затова бе инертен и предпазлив. Заканата на А. Димитров остана само глас, бързо заглъхнал в пустинята на собствената му безпомощност. С изключение единствено на Андонов грешаха играчите от всички линии. Проблеми от обективен характер съществуваха пред Никодимов, но треньорските опасения от повторение на хамбургското „първо полувреме“, когато доста футболисти бяха далеч от своята игра, сега напълно се потвърдиха. Когато колата се преобърне, има много пътища, затова и обясненията в този аспект ще бъдат многопосочни. Въпреки че преди срещите мнозина от играчите вярваха, или поне искаха да вярват, че германският комплекс за „червените“ е затворена страница, на практика се оказа, че той не само не е изживян, но и съвсем реално продължава да съществува и да виси като Дамоклев меч над главите им. Дори и във фаталното предзнаменование на числото „4“, което те за първи път избегнаха в Германия, за да ги настигне в София. Дори и в повторението на спомените отпреди седем години, когато 4:0 и 2:1 дадоха 6:1, а сега от сбора на 2:0 и 4:1 отново се получи 6:1. Коментаторите на немското радио определиха играчите в червено като „гладните лъвове на арената на ЦСКА“, но на терена нямаше никакви лъвове, а с тях бе изчезнал и гладът дори към „хамбургерите“.

Така в деня на рекордното посещение на своя стадион ЦСКА регистрира и рекордната си загуба у дома в европейските турнири (старият „рекорд“ бе миналата година срещу „Байерн“ — 0:3). Въпреки безплатния вход клубът спечели от продажбата на рекламните и телевизионните права. Шоу-спектакълът, наречен от германците „Mädchen-Parade“ (парад на момичета), в крайна сметка определи за „Мис ЦСКА-91“ професионалната манекенка Даниела Серданова. По-късно на терена така и не стана ясно дали може да се намери претендент за титлата „Мистър ЦСКА-91“. А фирмите „Хотел“, „Кондор“ и „Ронимекс“, които направиха рекламата и осигуриха наградите, така и не успяха да ги връчат на най-добрия и най-полезен състезател на ЦСКА. И вместо да ощастливят двама от „хамбургерите“, те предпочетоха да ги запазят за по-добри дни. Вероятно до другата есен, защото пак ще се срещнем през септември...

източник вестник „Футбол“ бр. 45, 1991

Галерия

Сувенири