12

ЦСКА „Ч. знаме“(СОФИЯ)
Левски(СОФИЯ)
Дата: 18 април 1964 г.
Турнир: „А“ републиканска футболна група 1963/64 (22-ри кръг)
Стадион: Васил Левски, София
Посещаемост: 45 000 зрители
Треньор на ЦСКА: Крум Милев
Съдия: Ангел Маковей (Румъния)
Титуляри :
  • Борис Александров GK
     
  •  
  •  
  • Иван Манолов
     
  • Иван Вуцов
     
  • Костадин Радев
     
  • Стефан Абаджиев
     
  • Димитър Йорданов
     
  • Георги Аспарухов
     
  • Христо Илиев
     
  • Александър Костов
     
  • 21мин

    Гол

    Никола Цанев (ЦСКА „Ч. знаме“)

  • 58мин

    Гол

    Александър Костов (Левски Сф)

  • 74мин

    Гол

    Георги Аспарухов (Левски Сф)

Напълно логично 2:1

Змс Г. Найденов – капитан на ЦСКА „Ч. знаме“: „Мачът се разви много нещастно за нас. През първото полувреме, когато имахме почти пълно надмощие нападателите ни успяха да отбележат само един гол. Той не беше достатъчен да подсигури победата. След почивката противникът се съвзе и в играта настъпи прелом. Голът на Костов ни обърка и след това загубата не закъсня. Огорчен съм, защото можехме да постигнем повече, защото в играта на нападателите ни пролича една стара и мъчно излечима слабост – неумение да се реализира преимуществото. Поставянето на Станков на дясното крило и влизането на младия Кирилов не промениха нежелания вече стил. Не съм много доволен и от съдията, който пропусна да маркира редица нарушения. Инак, играта бе коректна.“

Змс Хр. Илиев – капитан на „Левски“: „Невероятната грешка на Костов в първата минута на мача парализира целия ни отбор. Толкова силно, че през цялото първо полувреме ние не играехме, а се движихме като сенки. Съвзехме се едва по време на почивката, когато някой от нас подкани – ще покажем ли футбол на зрителите или ще продължим така? Тонът, с който бяха казани тия думи, върна настроението и желанието не само за хубава игра, а и за победа. И тя дойде, макар и изстрадана, но затова пък още по-скъпа и необходима за постигане на крайната цел...“

Ст. Станчев – наш наблюдател: „Един важен фактор се намесва при такива решителни срещи – духът, психическата устойчивост. В първото полувреме той бе на страната на армейците. Наистина, противникът страдаше от тежък шок, но желанието да дадеш всичко, дори когато си загубил първенството, да спечелиш двубоя за престиж, се откройваше по-ярко у футболистите на „Червено знаме“. Духът им даде и преимущество в играта. Но плодът бе скромен – само един гол, макар че имаше случаи за дублиране, дори за нещо повече... След почивката „Левски“ бе вече друг отбор: разгърнал всичко, на което е способен, устремен към победата, опасен всеки момент, (особено след удара на Аспарухов в гредата). Тогава именно се почувствува малката стойност на единствения гол на армейците и по-високата класа на „сините“. Тя именно доведе до логичния завършек на този мач на сезона!“

Предоставил В. Янкулов