Трудно беше да се прогнозира кой ще вземе връх в този едноактен двубой, защото и двата състава бяха не убедителни в срещите си от последния кръг на първенството, имаха и кадрови проблеми. Все пак наставникът на Славия Базилевич бе гласувал доверие на същите състезатели, които излязоха срещу Берое в събота като само на мястото на Карадалиев бе поставил възстановения Илиев, докато колегата му Пенев бе потърсил нов вариант в защитната линия, даже на вратата застана резервата Апостатов. В този план съперниците търсеха да вземат връх в играта по различен път: армейците с продължително разиграване на топката и сигурност, славистите най-вече чрез ударната мощ на Александров и Симеонов.

На тежкия и наводнен терен в първата част по-добре стояха победителите, макар че опитите им за атаки ставаха лесна плячка в стройната защита на белите, а снайпериегьт Пенев бе изцяло обезвреден от пазача си Илиев. Така действията се водиха дълго време преди всичко в средата на терена с много борба (за радост коректна), с много единоборства, но и с много футболен брак.

Рано падналият гол във аратата на Ананиев създаде малко повече самочувствие на армейците, но те не се възползваха от него, нещо повече, като че тази преднина бе една „инжекция“ за белите, които през втората част на играта задълго обсадиха полето на Апостолов, но в завършващата фаза на атаката грешаха.

Така в един мач, който не носеше достойнствата на полуфинал за купата на НРБ, ЦФКА „Средец“ спечели ценна победа и е единия финалист, докато Славия има за какво да съжалява, преди всичко за пропуснатите възможности за гол, а не за съмненяята, които някои изразиха около неточности в съдийството...

източник вестник „Народен спорт“