Петър Жеков

Петър Жеков

Петър Жеков
Петър Петров Жеков

Нападател

Националност

BUL България

Дата на раждане

10 октомври 1944 г. /на 75 години/
село Книжовник, Хасковска област

Кариера в клуба

150 *

Мача

12494 *

Минути

110 *

Гола

2 *

Жълти картона

1 *

Червени картона
* Статистиката не е точна преди 1970

Кариера

Започва кариерата си като нападател в Химик Димитровград през 1962. През 1963 преминава в Берое Стара Загора. Играе за заралии до лятото на 1968, когато преминава в ЦСКА. За армейците играе до края на 1974, когато прекратява кариерата си. През 1996 играе 6 мача и вкарва 3 гола за Берое Стара Загора във В група.  С екипа на ЦСКА Жеков е петкратен шампион на България през 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73 и 1974/75 и четирикратен носител на купата на Съветската армия през 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74. Голмайстор на първенството с Берое Стара Загора през 1966/67 с 21 гола и през 1967/68 с 31 гола, както и с ЦСКА през 1968/69 с 36 гола, 1969/70 – 31, 1971/72 – 27 и 1972/73 – 29. Носител на Златната обувка през 1969 с 36 попадения, на Сребърната обувка през 1970 и Бронзовата обувка през 1973. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. През сезон 1967/1968 става първият футболист, отбелязал повече от 30 гола в А група в рамките на една кампания – вкарва 31 попадения. През календарната 1968 забива цели 84 гола – 40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални срещи на България, Берое Стара Загора и ЦСКА. През 1970 вкарва два гола за ЦСКА срещу Барселона Испания, при победа на армейците с 4:1 в коледен приятелски мач. Холандският треньор на каталунците Ринус Михелс обявява, че желае да стартират преговори за привличането на Жеков в Барселона Испания, но трансферът не е позволен от управляващите в България. На 27 май 1971 участва в прощалния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин като част от сборния отбор на Европа. Бележи и гол. В кариерата си има общо 23 гола срещу Левски София - 12 с фланелката на Берое и 11 с тази на ЦСКА. Държи рекорда за най-много вкарани голове в А група – 253, както и за най-много вкарани голове за ЦСКА – 144. Той е Заслужил майстор на спорта от 1965. Носител е на сребърен Орден на труда през 1968. Най-добрият голмайстор в клубното първенство на България за всички времена, притежаващ невероятен нюх към гола и стрелящ към вратата при всяка възможност и от всяко положение. На 10 октомври 2014 навършва 70 години и по този случай е награден със Златна топка от Пресклуб България и получава плакет от Министерството на спорта. Българският футболен съюз не поздравява юбиляра. Жеков изразява учудването си на пресконференцията, че няма представител на БФС. В чест на известния нападател на стадион Българска армия се провежда детски спортен празник, а след това се играе мач между ЦСКА и Раднички Ниш Сърбия. Тържеството завършва с честване на 70-годишния юбилей на Петър Жеков на пистата на стадиона.

Участва на европейското първенство за юноши през 1962 в Румъния. През 1963 участва на Европейското първенство за юноши в Англия като вкарва два гола. Записва 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор на България до 19 години и 2 мача за младежкия тим, преди да дебютира за мъжкия състав през 1964. Две години по-късно попада в 22-ата избраници на чешкия селекционер Рудолф Витлачил за Световното първенство в Англия през 1966, на чийто финали играе в 1 мач. След това с 4 гола става голмайстор на най-силната ни кампания за европейско първенство през 1968, когато България стига до епични четвъртфинални сблъсъци с Италия. Първият и единствен засега, капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир - олимпиадата в Мексико през 1968. Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970. Играе за националния отбор до 1973, като записва общо 44 мача с 25 попадения.

Завършва ВИФ. След прекратяване на състезателната си кариера става треньор. Старши-треньор на Хебър Пазарджик през сезон 1976/77. От 1985 до 1990 е помощник-треньор в ЦСКА като през този период печели три шампионски титли на България през 1986/87; 1988/89; 1989/90, три купи на Съветската армия през 1985/86; 1988/89; 1989/90, три купи на Народна република България през 1986/87; 1987/88; 1988/89 и една суперкупа на България през 1989. Старши-треньор на Добруджа Добрич през 2000. Бивш член на надзорния съвет на ЦСКА. Води също така Ямбол и Вихрен Сандански.

Мачове за ЦСКА

„А“ републиканска футболна група 1974/75 — 10-и кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

2:0

27 октомври 1974 г.
 

Спартак
(Плевен)

„А“ републиканска футболна група 1974/75 — 6-и кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

3:0

22 септември 1974 г.
 

Пирин
(Благоевград)

Купа на носителите на купи 1974/75 — 1/16 финал — първа среща

Динамо
(Киев)

1:0

18 септември 1974 г.
Централен стадион, Киев

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1974/75 — 4-ти кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

3:1

8 септември 1974 г.
 

Сливен
(Сливен)

„А“ републиканска футболна група 1974/75 — 3-ти кръг

Дунав
(Русе)

1:0

28 август 1974 г.
 

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1974/75 — 2-ри кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

5:3

25 август 1974 г.
 

Янтра
(Габрово)

Купа на Съветската армия 1973/74 — Финал

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

2:1 сл. пр.

10 август 1974 г.
Васил Левски, София

Левски-Спартак
(София)

„А“ републиканска футболна група 1973/74 — 18-и кръг

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

1:0

16 февруари 1974 г.
 

Ботев
(Враца)

„А“ републиканска футболна група 1973/74 — 17-и кръг

Берое
(Стара Загора)

3:3

22 декември 1973 г.
 

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

„А“ републиканска футболна група 1973/74 — 16-и кръг

Академик
(София)

1:2

18 декември 1973 г.
 

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)