Петър Жеков

Петър Жеков
Петър Петров Жеков

Нападател

Националност

BUL България

Дата на раждане

10 октомври 1944 г.
село Книжовник, област Хасково

Дата на смърт

18 февруари 2023 г. /на 78 години/
София

Кариера в клуба

212[1]

Мача

17955[1]

Минути

175[1]

Гола

3[1]

Жълти картона

1[1]

Червени картона
[1] Статистиката не е точна преди 1970

Кариера

Започва кариерата си като нападател в Химик Димитровград през 1962. През 1963 преминава в Берое Стара Загора. Играе за заралии до лятото на 1968, когато преминава в ЦСКА. За армейците играе до края на 1974, когато прекратява кариерата си. През 1996 играе 6 мача и вкарва 3 гола за Берое Стара Загора във В група.  С екипа на ЦСКА Жеков е петкратен шампион на България през 1968/69, 1970/71, 1971/72, 1972/73 и 1974/75 и четирикратен носител на купата на Съветската армия през 1968/69, 1971/72, 1972/73 и 1973/74. Голмайстор на първенството с Берое Стара Загора през 1966/67 с 21 гола и през 1967/68 с 31 гола, както и с ЦСКА през 1968/69 с 36 гола, 1969/70 – 31, 1971/72 – 27 и 1972/73 – 29. Носител на Златната обувка през 1969 с 36 попадения, на Сребърната обувка през 1970 и Бронзовата обувка през 1973. В турнира за КЕШ играе в 14 мача и вкарва 7 гола, за КНК има 5 мача и 2 гола. Според класацията на Международната федерация по футболна история и статистика той е под № 97 в първата стотица на голмайсторите в света. През сезон 1967/1968 става първият футболист, отбелязал повече от 30 гола в А група в рамките на една кампания – вкарва 31 попадения. През календарната 1968 забива цели 84 гола – 40 за първенство, 7 за Купата на Съветската армия, 1 за Балканската клубна купа, 12 за националния тим и 24 в неофициални срещи на България, Берое Стара Загора и ЦСКА. През 1970 вкарва два гола за ЦСКА срещу Барселона Испания, при победа на армейците с 4:1 в коледен приятелски мач. Холандският треньор на каталунците Ринус Михелс обявява, че желае да стартират преговори за привличането на Жеков в Барселона Испания, но трансферът не е позволен от управляващите в България. На 27 май 1971 участва в прощалния мач на легендарния съветски вратар Лев Яшин като част от сборния отбор на Европа. Бележи и гол. В кариерата си има общо 23 гола срещу Левски София - 12 с фланелката на Берое и 11 с тази на ЦСКА. Държи рекорда за най-много вкарани голове за ЦСКА – 144. Изключително странно е, че при толкова индивидуални и колективни награди никога не печели приза футболист №1 на България, има второ място в анкетата през 1969 с червената фланелка. Той е Заслужил майстор на спорта от 1965. Носител е на сребърен Орден на труда през 1968. Най-добрият голмайстор в клубното първенство на България за всички времена, притежаващ невероятен нюх към гола и стрелящ към вратата при всяка възможност и от всяко положение. На 10 октомври 2014 навършва 70 години и по този случай е награден със Златна топка от Пресклуб България и получава плакет от Министерството на спорта. Българският футболен съюз не поздравява юбиляра. Жеков изразява учудването си на пресконференцията, че няма представител на БФС. В чест на известния нападател на стадион Българска армия се провежда детски спортен празник, а след това се играе мач между ЦСКА и Раднички Ниш Сърбия. Тържеството завършва с честване на 70-годишния юбилей на Петър Жеков на пистата на стадиона.

Участва на европейското първенство за юноши през 1962 в Румъния. През 1963 участва на Европейското първенство за юноши в Англия като вкарва два гола. Записва 14 мача с 3 гола за юношеския национален отбор на България до 19 години и 2 мача за младежкия тим, преди да дебютира за мъжкия състав през 1964. Две години по-късно попада в 22-ата избраници на чешкия селекционер Рудолф Витлачил за Световното първенство в Англия през 1966, на чийто финали играе в 1 мач. След това с 4 гола става голмайстор на най-силната ни кампания за европейско първенство през 1968, когато България стига до епични четвъртфинални сблъсъци с Италия. Първият и единствен засега, капитан на български отбор, играл на финал на голям турнир - олимпиадата в Мексико през 1968. Участва и в 1 мач от финалите на Световното първенство в Мексико през 1970. Играе за националния отбор до 1973, като записва общо 44 мача с 25 попадения.

Завършва ВИФ. След прекратяване на състезателната си кариера става треньор. Старши треньор на Хебър Пазарджик през сезон 1977/78. От 1985 до 1990 е помощник-треньор в ЦСКА като през този период печели три шампионски титли на България през 1986/87; 1988/89; 1989/90, три купи на Съветската армия през 1985/86; 1988/89; 1989/90, три купи на Народна република България през 1986/87; 1987/88; 1988/89 и една суперкупа на България през 1989. Старши треньор на Добруджа Добрич в А група през сезон 1991/92. Води също така Ямбол и Вихрен Сандански. Бивш член на Надзорния съвет на ЦСКА.

Мачове за:
Мачове като:

неофициални мачове

Контролни срещи 1974/75

Септемврийска слава
(Михайловград)

0:0

6 ноември 1974 г.
Иван Аврамов, Михайловград

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

Купа „Сиудад де Тераса“ 1974 — Мач за трето място

Тераса

3:1

1 септември 1974 г. 16:30 ч.
Олимпик де Тераса, Тераса

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

Купа „Сиудад де Тераса“ 1974 — Полуфинал

Малага

1:0

31 август 1974 г. 18:30 ч.
Олимпик де Тераса, Тераса

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

Контролни срещи 1974/75

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

11:0

7 август 1974 г.
Народна армия, София

Инжстрой
(София)

Контролни срещи 1973/74

ПАС
(Янина)

3:2

6 февруари 1974 г. 15:00 ч.
Зосимадес, Янина

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

Контролни срещи 1973/74

АЕЛ
(Лариса)

1:2

31 януари 1974 г. 15:00 ч.
Алказар, Лариса

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

Контролни срещи 1973/74

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

0:0

16 януари 1974 г.
Септември, София

Локомотив
(София)

Контролни срещи 1973/74

Олимпиакос
(Пирея)

2:2

26 декември 1973 г.
Георгиос Караискакис, Пирея

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

Контролни срещи 1973/74

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)

2:2

16 октомври 1973 г.
Народна армия, София

Миньор
(Бухово)

Контролни срещи 1973/74

Спортист
(Своге)

0:6

25 септември 1973 г.
Градски, Своге

ЦСКА „Септ. знаме“
(София)