21

Левски(СОФИЯ)
ОСК Атлетик-Слава `23(СОФИЯ)
Дата: 30 юни 1935 г. 18:00 ч.
Турнир: Първа софийска дивизия 1934/35 (13-и кръг)
Стадион: Левски, София
Съдия: Н. Стоянов
Титуляри :
  • 1
    Радослав Мазников GK
     
  • 2
    Никола Николов
     
  • 3
    Константин Ефремов
     
  • 4
    Асен Димитров
     
  • 5
    Никола Димитров
     
  • 6
     
  • 7
    Любен Стамболиев
     
  • 9
    Михаил Лозанов
     
  • 10
    Асен Пешев
     
  • 11
    Асен Панчев
     
  • 8
     
  • 3мин

    Гол

    8. Иван Григоров (Левски)

  • 17мин

    Гол

    8. Любомир Ангелов (АС 23)

  • 52мин

    Гол

    11. Асен Панчев (Левски)

Левски победи АС23 с 2:1

Преди две-три години мачовете между Левски и АС23 бяха едни от мачовете на столицата. АС23 беше в голям възход, тимът на Левски беше много добър, а общо спортното съперничество на двата клуба беше достигнало върха си — тогава АС23 регистрира няколко победи над Левски, а това от своя страна все повече и повече изостряше интереса към техните мачове.

Но сега вече не е така. И двата тима са в упадък. Левски е на опашката в таблицата. АС23, макар и по-напред, не представлява много интересен за наблюдение състезател. Тоя клуб се е задържал на по-предните места в таблицата благодарение само на нападателите си, или още по-точно на големите усилия на някои единици от това нападение.

И като цяло, тимът на АС23 няма голяма стойност, защото най-важната му половина — отбраната, не отговаря не само на нападението, но и на обикновените изисквания за една отбрана. За това, впрочем, ще стане дума по-надолу, при разглеждане на самия мач, който, трябва предварително да отбележим, беше твърде интересен, що се касае до играта на Левски.

...

В първото полувреме АС23 направи разместване, като изпрати Бушев на дясно, срещу по-силната страна Пешев, Панчев, а Балъкчиев II зае неговото място. Това беше едно уместно и отговарящо на нуждите на тима разместване. Но Бушев не беше в състояние сам да помогне на отбраната.

Безинтересно

Ще бъде, ако дадем описание на играта. Движението на топката и проявленията на отделните играчи не са от такова значение, че да отнемат нещо от впечатлението, което могат да си съставят неприсъствуващите, ако ние вървим по друг път.

Ни едно друго обстоятелство ни налага да изоставим описанието. Това обстоятелство е общото предимство, което имаха левскарите. Играта беше в техни ръце. Много малко бяха моментите, с които белите можеха да накарат да се пише за тях и за онова, което те правеха.

През целия мач играчите на Левски имаха преимущество във всичко. Най-напред техният тим беше по-добър по качеството на единиците му. Това е дало, естествено, възможности за доброто комплектуване на цялото, което особено в отбраната игра с пълно разбиране на задачите си.

Два несигурни поста само пречеха в някои моменти на Левски, това бяха дясното крило и голманът Мазников. Но Мазников имаше много малко и не много опасна работа, а дясното крило не беше много предпочитаният играч. И за това и двамата не повредиха с нищо на своя тим.

Отбраната на Левски

направи извънредно много за вчерашната победа и геройски изнесе мача. Това, което направи нападението, е много малко за ценната помощ на отбраната.

Ефремов и Николов, като бекова двойка, удържаха всичко, което се доближаваше до тях, и с голяма рутина и разбиране разрешаваха положението. Те рядко имаха случай за това, защото всяка обща атака на АС23 биваше предварително разбивана от хафбековата линия. До бековете на Левски идваха само единици или най-много двойки от нападението на АС23.

Постройката на цялата игра беше актив на отбраната на Левски и по-специално на хафбековата линия, в която Габровски и Димитров-Фъц бяха най-добрите.

Димитров-Фъц игра много добре. Той се прояви в мача със Славия и вчера показа, че тая му проява не е била случайност.

Като център хаф той игра с много душа, неуморимо и с пълно разбиране на поста си. Фъц е направил голям прогрес. Възвръщането към добрата форма е направил и

Габровски,

който беше истинска мъка за дясната страна на АС23. Освен това Габровски игра много нападателно и даде няколко много добри удари в гола: такива удари нашите хафбекове обикновено избягват да пласират, предпочитайки да ги предоставят на нападателите.

Само за себе си това е толкова ненадейно и опасно за голмана, че би трябвало да се употребява от всички халфове, когато, разбира се, е уместно и оправдано. От тая констатация трябва да си вземе бележка Димитров-Фъц.

Играта с глава

беше другото голямо преимущество на левскарите, с което те просто не позволиха на високата игра на АС23 да добие някакво приложение. При всяка висока топка играчите на АС23 бяха безпомощни и губеха, губеха... Това не се схвана от тях, а изглежда, че не можеше и да се схване.

С тия свои преимущества левскарите можеха да направят много повече, ако нападението беше по-добре съгласувано с отбраната и ако желанието за лични прояви не беше така болезнено в някои нападатели. Освен това нападателите много бавеха.

Тимът на АС23

при играта, що даде, трябваше да понесе по-голямо поражение. Цялата му игра беше унищожена от отбраната и по-специално от хафбековете. Тук не може да се вини само Бушев. С пет души отбрана, един само не е в състояние да играе, той винаги ще бъде провалян от четиримата си „колеги“.

Отбраната на белите беше объркана, не знаеше къде и как да застане, не се бореше, беше лишена от дух. Тя играеше сама за себе си и не се интересуваше от нападението. То беше откъснато, изоставено на собствената му съдба.

За отбраната на АС23 по-добре да не говорим. Някой е излъгал тия момчета, че са годни за първодивизионен клуб. Без техника и без никакво разбиране върху играта, те не могат да дадат нищо на своя клуб.

Нападението не беше по-добро, то може да се оправдае с отбраната си. Но личните прояви на Аструг, напр., не се оправдават с това — той беше много лош. Йорданов пък игра с голямо снизхождение, като че ли искаше да покаже, какво той, големият национал, играе просто да се покаже само на публиката. Така той няма да отиде далече.

Старото сподели съдбата на Бушев, остана сам от петимата — той даде своето. Но много е опасно за неговите международни прояви участието му в такъв тим. Там той не напредва, а отива назад. Вл. Тодоров не даде нищо.

С една дума, Левски вчера беше по-добър. Той можеше да има и повече голове.

Головете

бяха направени така: още в третата мин. Григоров откри за Левски, при едно чисто вратарско „изпортване“.

На 17-та мин. Ангелов се промъква между бековете и със страшен шут прекара топката през ръцете на Мазников и изравни.

Във второто полувреме Панчев беше „изпуснат“ и при смущението на бековете, от близу даде втория и победен гол за Левски на 7-та мин. Преди това Ангелов беше покачил за АС23 на 2:1 от много чисто положение, но реферът г. Н. Стоянов съвсем несправедливо го отмени с офсайд.

Контестация

От АС23 ни заявиха, че ще контестират тоя мач пред БНСФ, поради участието на Панчев, Пешев и Нозанов, не само като професионалисти, но и като играещи за първенство в чужда държава. БНСФ е разрешила на Левски, играчите му да играят тоя мач. Но въпросът е много интересен, защото е от голямо принципно естество и защото, чини ни се, на него е погледнато извънредно леко.

източник вестник „Спортъ“, бр. 980, 01.07.1935