Едва ли завистта е чисто българска черта на характера, но като че ли победите на „Литекс” в нашето футболно първенство накараха някои футболни ръководители, виждайки, че гроздето е високо, да го нарочат за кисело. А този, който успява да си откъсне от него, набедиха, че дава много пари, че купува мачове, съдии и какво ли още не. Да, наистина в Ловеч се дават много пари за футбола, но за подобряване на материалната база, за екипировки, за създаване на първокласни условия за учебно-тренировъчна работа. Защото преди две години, когато Гриша Ганчев пое ловешкия, изпаднал от елита, тим, той не тръгна да търси загасващи футболни звезди, а привлече млади момчета, недооценени тук и там, желаещи изява. И хвърли много пари, но не да купува мачове, а да ремонтира строения преди 35 години футболен стадион, за екипировка и всичко, необходимо за голения футбол. И как ли някои „специалисти” виждат тази - да изиграеш 50 мача, от които едва 3-4 да загубиш, и всичкото да е резултат от купени мачове, съдии и футболисти? Иначе отлично подготвеният терен и слънчевото време в неделя привлякоха рекорден брой зрители, невиждани в Ловеч от дълго време. За първи път в 75-годишната история на ловешкия футбол з Ловеч се предава наживо мач по БНТ. А състезателите на двата отбора се постараха да направят една зрелищна и интересна среща.

В по-голямата част от времето играта се водеше от домакините. Гостите едва в 37-ата мин сътвориха първата атака към Вутов. В началото на второто полувреме те малко живнаха. но явно играта им не вървеше. И затова старши треньорът Зехтински замени Емо Костадинов и Деянов, но защитата на „Литекс”, начело с великолепния Загорчич, с безупречния Кирилов и мъжествените Петков и Кушев, не даде никакви шансове на „армейците“. Напред отново имаше един неуморен Стойчо Стоилов, от когото започваха всички атаки. Ненапразно след мача Димитър Димитров, наставникът на домакините, изказа най-напред благодарността си на капитана. Но той имаше право да бъде доволен от всички. А и Петър Зехтински призна предимството на домакините.

„Радвам се, че България видя по какъв начин печелим своите срещи — с майсторство, мъжество и воля за победа“ каза след мача Херо. А на централната трибуна не вярвам да са били много доволни. Мачът наблюдаваха лично Илия Павлов и Ахмед Доган с почти цялото ръководство на ЦСКА.До победата обаче домакините съвсем не достигнаха лесно. И двата отбора играеха нервно, с многобройни твърди единоборства, с чести прекъсвания на играта. Като се изключи един Милен Петков и донякъде Жабов, сред гостите никой не се нае да поведе футболистите на ЦСКА напред. А в Литекс“ Стоилов, подпомаган от М. Тодоров, Емилов и Димитров, във всеки момент бе готов да потегли напред. За съжаление още в 1-ата мин Чомаков ненужно фаулира Стойнев, който и твърде рано трябваше да напусне играта. Добре че влезлият на негово място Буши се понрави със своята настойчивост и борбеност. Св. Тодоров с многобройни финтове често оставяше след себе си своите пазачи. А когато към края Мота влезе в игра, той бе посрещнат с възторжени овации, които сигурно твърде скоро напълно ще оправдае.

Въобще „Литекс“ бе настойчивият отбор, който търсеше победата, За разлика от „армейците”, които като че ли се надяваха тя да дойде от само себе си при тях. Затова им избяга. След мача никой от треньорите не изказа недоволство от съдийството на Богданов и имаха право. Макар привържениците на „армейците” да спореха, че при първия гол не е имало нарушение. Но домакините пък на два пъти към края очакваха сигнал на съдията за дузпа при нарушения срещу Мота и Св. Тодоров. Интересно щеше да бъде, ако в последната минута силният и изненадващ удар на Стоилов не бе срещнал гредата над вратата на Петков. След „Славия” и ЦСКА преклони глава пред „Литекс“. Какво още очакват да направи ловешкият тим, за да го признаят някои „специалисти”?

източник вестник „Футбол“ бр. 697