Армейците​ се хвърлиха в атака с голям устрем. Топката сновеше с такава бързина и точност от крак на крак, че зрителят не виждаше те да са особено затруднени от снежния терен. Пълното внимание, пълното отдаване на играта преодоляваше всичко. Във втората минута плетеницата от пасове вече съвсем обърка „сините“ защитници и те видяха изтръпнали как Якимов им се изплъзва и отива сам срещу вратаря Михайлов. Но те имаха щастието вратарят да отбие топката и спаси гол.
„Левски“ отвърна с контраатака. От наказателен удар Илиев улучи горния ъгъл на вратата, Найденов не можа да спре топката и резултатът бе 1:0 за „Левски“!

Темпото стана още по-бързо, играта вече мина на приливи към едната и другата врата, но вълните по-яростно плискаха към Михайлов. Това обаче ставаше предимно в средната третина на игрището. В близост до Михайлов напорът стихваше, точността се губеше, изненадващи ходове липсваха и, макар и с големи усилия, защитата отбиваше всяка опасност.

„Левски“ пак прилагаше своя вариант с постоянна смяна на местата между Илиев и Гайдаров. Но той често забравяше за съществуването на лявото крило Костов и не използуваше удобни негови позиции.

При една контраатака на „Левски“ резултатът неочаквано набъбна на 2:0. Абаджиев премина по десния фланг двама противника, напредна и подаде топката успоредно на вратата, почти по самата линия на наказателното поле. Тук Костов я овладя и просто я поднесе на притичалия Илиев, който, без да прекъсне своя спринт, нанесе силен и точен удар. Найденов нямаше време да мръдне от мястото си.

При преимуществото в разиграването на топката, което имаше ЦДНА, този резултат за първото полувреме бе една изненада. Нещо по-естествено, с оглед и на известно стъписване на „Левски“ през второто полувреме и очевидното желание на отбора да запази аванса (Илиев отиваше да изпълнява удар от вратата!?), бе изравняването, което ЦДНА постигна.

Но с течение на времето играта поизбледня. Футболистите на „Левски“ много безцелно, неспокойно отбиваха топката, а тия на ЦДНА, като че ли повлияни от този маниер, намираха най-подходящите резултатни ходове. И когато до края оставаха само две минути и зрителите вече ставаха от местата си, Костадинов напредна вляво и като увлече трима армейски защитници близо до крайната линия, подаде пред вратата. Топката попадна точно у Абаджиев, който нямаше никакъв пазач на радиус 10 метра (1). Последва удар и гол — 3:2 за „Левски“.

източник вестник „Народен спорт“, бр. 2261, 29.12.1962