Тактическите планове и на двата отбора си приличаха. Всичко бе добре обмислено за осигуряването на здрав тил, а напред се разчиташе главно на реализаторските качества на двама-трима нападатели.

Така мачът се превърна в една позиционна футболна битка, в която, при баналното еднообразие в действията, не пролича апетита на състезателите за гонене на победата. Стоянов не бе особено затруднен, тъй като железничарските нападатели бяха неточни. Крайната защита на армейците - Зафиров, К. Станков, Пенев и Василев рядко допускаше грешки, а при по-сериозна опастност те бяха дейно подпомагани от Никодимов. Колев (макар и с ярко изразени нападателни функции) и Янков (зает главно с Борисов). Напред Марашлиев бе слаб, Трънков игра с голямо желание, но без завършващи удари, а на Денев (за първи път в акция в 27-ата мин.!) играта вървеше не му стигна и времето, за да напипа уязвимите места на противниковата защита.

Подобна бе картината и при локомотивци. Те разчитаха на сигурния си вратар Горанов, на солидния защитен кордон Арсов - Христакиев - Стойков - Димитров. В средната част на терена залагаха на Т. Колев, Соколов, В. Петров и Борисов, а напред на ударната двойка Хаджиев - Михайлов. Първите 45 мин. бяха на железничарите. Тогава Михайлов два пъти проигра отлични положения. През втората част армейските състезатели бяха по-активните, но не съумяха да създадат емоции по трибуните. Така се стигна до закономерното 0:0, което не задоволи зъзнещата публика. Излишните приказки и оспорвания на съдийските решения от страна на армейците (особено при показването на жълтите картони на Трънков и Станков за умишлено спъване на Михайлов) направиха картината на мача още по-непривлекателна.

източник вестник „Народен спорт“