И това доживяхме - вторият в класирането в елитната група ЦСКА да бъде тотално надигран в първия двубой от 16-финалите за Купата на България от застрашения от изпадане от „Б“ РФГ непретенциозен отбор на „Спартак“ (Пд). Почти като в английските турнири, само че и домашните ни питомци знаят вече колко е далеч нашият футбол от този на Великобритания. От резултата 1:1 червените фланелки на шампионите би трябвало да почервенеят още повече от срам. Уповавайки се на регламента, т.е. знаейки, че ги очаква мач-реванш на собствен терен, гостите изиграха цялото първо полувреме не с намерението да съкрушат съперника си аутсайдер, а да запазят вратата си суха. Не бе мач, а някаква разходка из алеите на Борисовата градина. Липсата на всякаква тактическа постройка и игрова идея даде възможност на „Спартак“ да направи най-хубавия си мач от години насам. Нападателите Хвойнев и Драганов лесно губеха двубоите със защитниците. През 90-те минути Хвойнев само на два пъти (в 7-ата и 86-ата мин) застраши вратата на Иванов - твърде малък актив за един централен нападател. Полузащитната линия на гостите Киров, Метков и Антон Димитров, предпочетоха да играят пред наказателното поле на Ненов, оставяйки по този начин инициативата в ръцете на домакините. Най-сериозният удар към вратата на „Спартак“ през първото полувреме нанесе в 24-ата минута защитникът Колев, но топката улучи страничния стълб. Несинхронизираните действия, в които нямаше и следа от организация, събуждаха неволна асоциация за баснята с орела, рака и щуката. Единственото, което ЦСКА правеше успешно, бе да разбива атаки на амбициозните домакини.

Беловласите привърженици на „Спартак", живеещи още със спомените за Диев, Димов и Дишков, се подмладиха в този ден. Би било нелогично с тази игра „Спартак“ да бъде в зоната на изпадане от „Б“ РФГ, въпреки че поради контузии в мача не взеха участие титулярите Хаджилийски, Ивков, Пенев и Байрев. Тилев, Трифски и Здравчев с точни пасове извеждаха по фланговете Спасов и Георгиев и без задържане и ненужно обработване топката се изпращаше в свободни коридори към Праматаров, Петков и Георгиев. Тилев, Петков и Здравчев направиха своя най-добър мач досега, вложиха енергия и желание, самораздадоха се в търсене на победата. В 11-ата мин Георгиев изведе Праматаров, но Уруков с глава самопожертвователно пресече пътя на топката. Четири минути по-късно Георгиев попадна в изгодна позиция, но би в тялото на вратаря Ненов. Естествено бе териториалното и игрово преимущество на домакините да бъде реализирано. В 59-ата мин защитникът Пенчев проби по десния фланг, центрира и пред очите на Уруков, Кирилов, Безински, ниският Здравчев отскочи най-добре и отпрати топката в мрежата на Ненов. Старши треньорът на ЦСКА Цветан Йончев потърси промяна в играта на отбора си, вкарвайки Нанков и Мачев, но те с нищо не промениха хода на нещата. Неточните пасове, малодушието в единоборството и липсата на тактическа идея отново бяха отличителните белези в играта на шампионите. Лаконично казано, аутсайдерът „Спартак“ игра по шампионски, а шампионите - като пълен аутсайдер.

Все пак късметът споходи гостите. В 88-ата мин Нанков слаломира по левия фланг, центрира и високият Мачев под носа на Андонов възстанови равенството.

Целия този мач президентът на ЦСКА Валентин Михов обобщи с две изречения: „Разгащена работа. Лошото е, че е на наш гръб.“ По-кратко и Бърнард Шоу не би го казал.

източник вестник „Футбол“