Дългата поредица от слаби мачове в „А“ РФГ като че ли започна ла отпъжда някои „по-неустойчиви“ зрители от трибуните. Това бе едно обезпокоително явление и един укор хвърлен право в очите на нашите най-добри футболисти. Но ако по-голям процент от мачовете имат облика на вчерашната среща Спартак (Сф) - ЦДНА, безпокойствата ще бълат напразни - зрителите отново ще бъдат привлечени силно и завинаги кьм хубавата игра футбол.

Когато говорим за двата отбора поставяме Спартак на първо място не само затова, че той вчера според правилата бе домакин на срещата, но и заради това, че той заслужи повече възхищението на зрителите през вчерашния ден. Спартак попълни впечатленията от неделя, когато с енергична и полева игра промени резултата срещу Локомотив от 0:2 на 3:2. Вчера той можа да бъде напълно равностоен противник на републиканския първенец ЦДНА и през по-голяма част от мача (до 72 мин.!) да бъде поблизо до побелата.

Какво бе всъщност вчера Спартак? - Младост, твърдост, творчество. И не може да се каже кое от трите допринесе попече за успеха. Най-привлекателна е последната черта, може би защото тя твърде много липсва на някои отбори и на много състезатели от групата на майсторите. През деветдесетте минути спартаковци дадоха многократно доказателство на будна мисъл в играта, на най-правилно ориентиране в създалите се сложни и прости постановки, на най-прости, но удивително целенасочени разрещения. Понякога зрителите се ядосваха на прекаленото лавиране на Игнатов или Пенелов сред изпречилите се армейски защитници, но скоро забравяха това и бяха сто пъти готови да им простят, като виждаха, че това бяха технически отлично изпълнени придвижвания, толкова по-резултатни, поради внезапните стартове и разнообразните финтове. А най-добър играч на терена бе без спорно вратарят М. Минчев, който спаси много трудни топки.

Високата оценка, за Спартак не е за сметка на другия отбор. ЦДНА общо взето игра добре, и най-ясно изражение на това е съотношението на ударите във вратата: 26.11 в негова полза. Но армейците очевидно не бяха очаквали такъв силен отпор и често отстъпваха инициативата в играта, може би по-често от всеки другпът. При това те не можаха да покажат някакво очебийно техническо превъзходство. В общия ансамбъл имаше постове, които куцаха (Панайотов, Димитров).

Спартак игра в обичайния си състав. В ЦДНА имаше новост: Божков бе заел поста централен защитник. Логично бе да се предположи, че спартаковци най-напред ще опитат колко е уязвим този пункт от армейската отбрана. Но това не стана. Андонов съвсем нямаше намерение да се сражава с Божков, а предпочиташе фланговете, където като Паноров получаваше чисти топки. В центъра действуваха Игнатов, Пенелов и Николов. Дългите пасове към Андонов и Паноров се оказаха твърде подходящи за внезапно атакуване от крилата към вратата на ЦДНА. В 23 мин. Андонов се премести внезапно в центъра, получи топката „в коридор” и като остави зад себе си армейските защитници, от 12 метра би остро... в гредата! В 32 мин. имахме почти същия случай, с тази разлика, че Андонов се впусна от дясната страна и че улучи вратата - 1:0 за Спартак. Публиката има достатъчно възможност да възклицава възбудено при остри положения пред двете врати (разбира се, повече пред спартаковската).

Второто полувреме започна с определена ориентация на Спартак към по-сигурна отбрана. Но това съвсем не означаваше безсмислено отбиване на топката. Напротив, спартаковци бяха всеки момент способни да преминат в опасна контраатака, независимо от това колко души ще участвуват в нея. И пак трепетни моменти пред двете врати... Янев бие остър наказателен удар и разтърсва лявата греда, после пак силен негов удар от 35 метра профучава над дирека. Едва отбили атаката, спартаковци се озовават вече пред Найденов и Игнатов едва не постига нов гол... Така вреше и кипеше постоянно игрището 90 минути.

Точно по времето, когато армейците започнаха да нервничат поради безплодието на своите атаки, дойде изравнителният гол: Михайлов извъсши пробив вдясно, би остро диагонално във вратата, Минчев изпусна топката и притичалият навреме Димитров леко я насочи в мрежата 1:1.

До края - непрекъснат натиск на ЦДНА. Но резултатът не можа да бъде изменен. Спартак се защищаваше с последни сили и успя да запази и с равен резултат доброто впечатление, което създаде. Този отбор бе един задружен, пожертвувателси колектив. От ЦДНА трабва да се изтъкне разнообразната игра в полето и хубавата стрелба на Янев, полезните подготвителни действия на Г. Стоянов и сигурността на Ракаров.

Съдията Чомаков разреши спокойна, свободна игра, в която неговото око долавяше всичко непозволено.

източник вестник „Народен спорт“