Кариера в клуба
235[1]
Мача21090[1]
Минути14[1]
Гола1[1]
ОтстраненМача[1] | Минути[1] | Гола[1] | Отс[1] | |
Първенство | 203 | 18090 | 10 | 1 |
Купи | 14 | 1350 | 2 | 0 |
Международни | 18 | 1650 | 2 | 0 |
Кариера
Юноша на Хаджиславчев Павликени. Играе като ляво крило, след това става десен бек, но се справя отлично и като централен защитник. Остава в тима и след смяната на името на Росстрой и след това на Червено знаме Павликени. Играе в тима от януари 1949 в Б група. През лятото на 1951 подписава с ЦСКА. Дебютира за армейците на 7 юли 1951 при победата с 2:0 над Червено знаме София, а първи гол бележи на 23 септември 1953 в гръмката победа с 5:0 над Динамо София. Единадесетократен шампион на България с армейците през 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1958/59, 1959/60, 1960/61 и 1961/62, веднъж с второ и веднъж с трето място. Пет пъти е носител на купата на Съветската армия през 1951, 1954, 1955, 1960/61, 1964/65. Четвъртфиналист за КЕШ през 1957, има 18 мача и 2 гола в този турнир. Остава в тима на ЦСКА до края на 1964, след което слага край на кариерата си. Има 190 мача и 17 гола в А футболна група. Отличава се като десен защитник със силен и точен удар и стабилна игра. "Заслужил майстор на спорта" от 1961.
Бронзов медалист от Олимпийското първенство в Мелбърн през 1956, участва и на Олимпиадата през 1960. За националния отбор има 58 мача и 1 гол в периода 1953 до 1962, в три от тях е капитан. Участва на Световното първенство в Чили през 1962 (в 2 мача), като е капитан в първия мач за българския национален отбор на световни първенства.
Инженер по образование. Почетен гражданин на София и Павликени. За кратко помощник треньор на ЦСКА през сезон 1974/75, помощник треньор в националния отбор на България. Старши треньор на Черно море Варна. Дълги години председател на клуба на “Ветераните футболисти и ветераните деятели” на ЦСКА.